Джейн Кренц: Изборът

— Не — въздъхна Травис, съсредоточавайки се в чая си. — Не мисля, че съм направил нещо специално. Мисля, че ние просто си допаднахме. Понякога става така. Двама души се срещат, намират се, всеки установява, че другият е привлекателен, и нещата се решават в леглото.

Веждите на Джулиана се вдигнаха и тя замислено присви устни.

— Подобно нещо често ли ти се е случвало в миналото?

Травис премигна и кристалните очи блеснаха зад клепачите му.

— Не — призна той тихо. — Подобно нещо не ми се е случвало много често.

Джулиана веднага се отпусна, доволна да разбере със сигурност, че чувствата в случая не бяха едностранни.

— Добре. Знаех, че миналата нощ беше специална.

— Приемам, че и на теб подобно нещо не ти се е случвало много често, така ли.

Травис зададе въпроса неохотно, сякаш не искаше да знае отговора, но не можеше да се спре да не зададе интимния въпрос.

— Никога през целия ми живот — увери го тя съвсем честно.

Той леко се усмихна.

— Може би нямаш достатъчно опит, за да прецениш.

— На тридесет и две години съм и междувременно съм целунала достатъчно жаби, за да открия принца си.

— Но не си спала с много от жабите, нали?

— Разбира се, че не. Както знаеш, жабите могат да бъдат много лигави. Жената трябва да внимава.

— В днешно време това важи и в двете посоки.

— Давам си сметка. Но знам, че не си от тези мъже, които скачат в леглото с всяко тяло, което им се изправи на пътя.

Джулиана с отвращение сбърчи нос.

— Никога не бих си паднала по мъж, който не е безкрайно придирчив, когато стане дума за секс. Още чай?

— Благодаря.

Той подаде червената чаша, развеселен и загледан в нея, когато тя скочи от стола, за да налее от разкошното чайниче в стил Арт Деко.

— Като нищо мога да свикна с този вид услуга.

Тя се изсмя.

— Улучи ме в добро настроение. То или новостта на ситуацията ме вдъхнови.

Подаде му чашата и същевременно се наслади на докосването на пръстите му.

— Е? — попита тя, едва успявайки да прикрие нетърпението си. — Сега ли искаш да поговорим за това или по-късно?

— Да поговорим за какво?

— За бъдещето ни, разбира се.

Тя усети как Травис притихна на възглавниците, но реши да не иска обяснение.

— Кога смяташ да ми направиш предложение? Не бих искала да разваля изненадата, но би ми помогнало да знам датата, която имаш предвид, за да започна да правя планове. Нали знаеш колко много работа има. Просто искам всичко да е съвършено.

Травис се вторачи в нея, забравил за чая.

— Планове? За какво по дяволите говориш?

— Винаги ли си така напрегнат сутрин? — Тя снизходително му се усмихна.

— Говоря за плановете за нашата женитба, разбира се.

— Нашата какво?

Червената чаша с чая се изплъзна от ръката на Травис, съдържанието й с тихо ромолене се разля по белите чаршафи. Изтърколи се от ръба на леглото и с тъп удар се приземи на белия килим.

— О, Боже. По-добре веднага да го изчистя. Чаят оставя петна, нали знаеш.

Джулиана скочи на крака, избърза към облицованата с бели плочки баня и отвори шкафа.

— Джулиана, чакай. Върни се тук. Какво по дяволите искаше да кажеш преди минута? Кой е казвал нещо за женитба?

Тя се обърна с гъба и препарат за почистване на килими в ръка и се възхити на гледката, която представляваше Травис, изправен гол-голеничък на вратата. За няколко мига забрави за петната от чай в другата стая.

— Кого го е грижа, че леко клониш към нисък? — попита тя тихо. — Ти просто си съвършен.

— Нисък? — той я погледна навъсено. — Аз не съм нисък. Ти си твърде висока, това е проблемът.

— Не е проблем. Ще се справим. Повечето време ще нося обувки без токове или с ниски токове — обеща тя. Очите й замечтано обходиха дължината му. — А някои части от теб изобщо не са къси.

— Джулиана, за Бога!

Травис грабна бял пешкир от най-близката закачалка и го уви около стройните си бедра.

— Изчервяваш се. Не знаех, че мъжете са способни на подобно нещо.

— Джулиана, хвърли гъбата и престани да говориш глупости. Какво искаш да кажеш с това да се оженим?

Тя веднага се сети за килима.

— Почакай за секунда, трябва да изтрия този чай. Това е неприятното с белите килими. Не можеш дълго време да оставиш нещо да се задържи на тях, защото петното остава.

Тя премина покрай него и се забърза към кафявото петно, което бавно потъваше в красивите бели влакна.

— Би трябвало да е устойчив на петна, но за нещастие, това не означава, че би удържал на всякакви злоупотреби. Може би не биваше да постилам бяло, но тук изглеждаше толкова прекрасно, че не устоях на изкушението.