Джейн Кренц - Изборът

— Още не си готов да се ангажираш, така ли? — предизвика го тя.

— Винаги ли така удряш по главата партньорите си на другата сутрин?

— Вече говорихме, не е имало чак толкова такива сутрини и нощи и, разбира се, че обикновено не ги удрям по главата. Но пък и не са много тези, за които съм искала да се омъжвам.

— Колко от тях са си дали труд да ти предложат да се омъжиш за тях? — попита Травис саркастично.

— Много мъже са ми правили предложение за женитба. Всъщност винаги ми предлагат. Обикновено в „Трежър Хаус“. Затова знам, че там обстановката е идеална.

— След като си имала толкова много възможности, защо не си приела предложението на някой жалък нещастник?

Джулиана се вбеси.

— Защото никой от тях не беше идеалният мъж. Отблъснах всички. С изключение на един, но така или иначе от това нищо не излезе.

— Значи аз съм щастливецът, когото намираш за подходящ, а? Какво се случи с другата жертва?

Джулиана усети как напират горещи сълзи. Тя усилено започна да мига, за да ги потисне.

— Няма защо да си толкова груб. Не беше жертва, а чудесна, очарователна личност. Мил човек. Истински красавец. Красиви лешникови очи и тъмноруса коса. Красив, златен бог. И много по-висок от теб.

— Не ме е грижа как е изглеждал. Искам да знам как се е измъкнал.

— Защо? За да можеш и ти да се измъкнеш по същия начин? Е, добре, ще ти кажа как се измъкна от хватката ми. Подви опашка и избяга. Направо в прегръдките на друга. Друга, която ми е много близка. Дребна, руса и с добър нрав. Жена, която никога не е спорила с него. Жена, която никога не е поставяла под въпрос неговата преценка. Жена, която никога не го е поставяла в затруднено положение като мен. Ето това е. Доволен ли си?

— По дяволите, Джулиана. Не искам да събуждам стари спомени. — Травис отново се почеса по тила. — Просто исках да го направя на въпрос.

— Считай, че си го направил. Продължавай, последвай примера на годеника ми преди години. Бягай, ако си толкова страхлив. Мислех, че си мъж, който не може да бъде стреснат от жена като мен. Мислех те са по-смел.

— Никога няма да бягам — отвърна Травис хапливо. — Но и нямам намерение да те оставя да ме притискаш да се женя. Достатъчно ли ясно се изразявам?

Джулиана покри очите си с ръце и тъжно кимна.

— Достатъчно. Очевидно, станала е ужасна грешка. Предполагам, че неправилно съм изтълкувала всички сигнали. — Тя преглътна досадните сълзи. — Извинявай.

Суровото лице на Травис омекна. Приближи се към нея и вдигна ръка, за да я погали по бузата.

— Ей, няма нужда толкова да се вълнуваш. Познавам те достатъчно дълго и съм разбрал, че си импулсивна.

— Братовчедка ми Ели казва, че съм спонтанна.

Травис се усмихна и с грубия ръб на палеца си очерта линия по челюстта й.

— Така е.

— Толкова е объркващо.

— Забрави — великодушно заяви Травис. — Миналата нощ беше прекрасно. Разбирам, защото си си въобразила повече, отколкото…

— Повече, отколкото си имал намерение?

— Да кажем повече, отколкото всеки от нас е имал намерение.

— Говори за себе си. — Тя се обърна, отдръпна се от обсега на ръката му. — Става късно. По-добре се обличай. Сигурна съм, че имаш много работа днес.

— Нищо, което да не може да почака до понеделник. — Травис се втренчи в нея. — Какво ще кажеш да прекараме остатъка от неделния ден на плажа?

— Не, благодаря.

Тя се наведе и за последен път прокара гъбата по килима. След това взе празната червена чаша.

— Имам хиляди неща да върша днес — добави тя мрачно. — Знаеш го. Мисля, че първо ще измия косата си, след това ще отида в пералнята. Тези чаршафи определено имат нужда да бъдат изпрани.

Травис не помръдна.

— Ще се цупиш ли?

— Никога не се цупя — увери го тя тържествено.

— Тогава защо са тези извинения? Снощи и двамата крояхме планове да прекараме деня заедно.

— Всичко се промени. Сигурна съм, че го разбираш.

Тя влезе в облицованата с бели плочки баня и прибра препаратите за почистване на килими в шкафа.

— Искам да побързаш и да се облечеш, Травис. Смущавам се, като те гледам да ходиш напред-назад из спалнята ми, облечен само с един пешкир.

— Мога да сваля пешкира.

Тя го стрелна с поглед през отворената врата.

— Да не би да намекваш отново да си легнем?

— Защо не? И двамата се съгласихме, че нощта беше прекрасна.

— Не мога да повярвам. — Тя се подпря с една ръка в рамката на вратата. — Травис, сигурно не очакваш пак да скоча в леглото с теб, след като вече знам, че намеренията ти не са почтени?