Джейн Кренц: Наследството

Тя все още не знаеше много неща и Ландри взе решение. Нямаше да й казва всичко, докато сам не разбере защо изпитва такова странно чувство на раздвоение по отношение на това, което правеше. Плячката трябваше да бъде несигурна и неуравновесена, а не ловецът. Ще я заговоря като непознат, каза си той.

Приближи се до Онър и сложи край на преследването, продължило няколко месеца.

След като слезе от трибуната, Онър изпита толкова силно нервно напрежение, че едва не се разколеба.

— Приеми факта — каза си мрачно тя, — че не си съвсем наясно какво правиш.

Но това, че не беше наясно, не решаваше никакъв проблем. Онър нямаше друг избор, освен слепешката да гони целта, която си бе поставила.

Тълпата се разреждаше, докато тя следваше Грейнджър към конюшните. Коняри, успокояващи силно напрегнати породисти коне, и помощници, носещи инструменти и съоръжения, замениха залагащите ентусиасти. Скоро тя щеше да стигне до непроницаемата бариера на портите, които преграждаха достъпа до конюшните. Без пропуск нямаше да успее да мине покрай униформения пазач. Ако Грейнджър минеше зад тази граница, тя нямаше да има късмет.

Със смесени чувства го видя как се обърна и се насочи към паркинга, запазен за хора, пряко свързани с конните надбягвания. Собственици на коне, персонал, поддържащ пистата, треньори и други подобни имаха право да ползват паркинга, към който сега се насочваше Грейнджър. Знаеше, че той не бе паркирал там, защото преди един час го бе видяла да влиза през главния вход на хиподрума. Изведнъж осъзна, че едно бе да преследва Грейнджър през претъпканите трибуни, а друго — да остане без относителната безопасност, която й осигуряваше тълпата. Грейнджър се движеше в един различен свят, който съществуваше извън границите на конните състезания. Хората от този свят си създаваха собствени правила.

Онър пое дълбок успокоителен дъх и пръстите й се вкопчиха в дръжката на тюркоазеносинята чанта, която бе преметнала през рамо. Може би трябваше да наеме професионалист, каза си тя. Например частен детектив. Някой, който познаваше хората и правилата в света на Грейнджър. И как можеше човек да заговори един кредитор? Мисълта да се втурне към него и да го хване за ръкава на белезникавия костюм беше доста страховита. Онър се опитваше да се сети за други възможни начини да се обърне към него, когато нечия мъжка длан я сграбчи за ръката.

— Какво, по… Не! Пуснете ме!

Тя изговори тези думи уплашено на един дъх, когато се завъртя срещу непознатия, който я бе хванал за ръката. Но в същия миг се овладя. Паниката нямаше да я доведе доникъде. Все още имаше крещяща нужда от помощ.

— Дами, които преследват хора като Грейнджър, не бива да носят блузи с цвят на зряла диня — каза мъжът със студен мрачен дрезгав глас, който още повече обтегна и без това опънатите й нерви. — Така повече биете на очи, разбирате ли?

Онър с голямо усилие сдържаше гнева си, предизвикан от ужаса, който я обзе.

— Моля? — изсъска тя с леденостуден тон. — Нямам представа за какво говорите. Бъдете така добър да пуснете ръката ми, преди да се разкрещя за помощ.

Непознатият й отправи странна усмивка, която изобщо не бе достигнала върху куршуменосивите му очи.

— Вече получихте помощ. В мое лице.

Тя погледна нагоре към него, съзнавайки колко е уязвима, когато усети силата на хватката около ръката си. Мъжът нямаше и метър и осемдесет, но от студената му и строга осанка лъхаше смразяваща сила, която се усещаше на няколко нива.

Дали не е бодигард, премина бързо през ума й. Винаги си бе представяла професионалните бодигардове като големи и яки мъже, които всяват страх с масивните си като скала тела. Но този мъж я наведе на мисълта за фаталната заплаха, която се криеше в очертанията на навит камшик. Той бе много по-опасен.

— Вие… вие при господин Грейнджър ли работите? — Чу се как притеснено задава въпроса и чак тогава осъзна как се бе издала с признанието, че знае името на Грейнджър.

— Не. — Върху лицето му се появи странно безизразна усмивка. — Работя единствено за себе си.

Което бе напълно логично — осъзна внезапно Онър. Човек като този не получава заповеди от ловки кредитори като Грейнджър. Но това правеше ситуацията още по-объркваща.

— Тогава наистина не виждам какво можем да обсъждаме — започна смело тя. — Извинете, но трябва да тръгвам. Налага се да изпълня един ангажимент.

— Аз също, госпожо. Аз — също.

Хватката върху ръката й се стегна толкова, колкото да й напомни, че не можеше да я избегне, и Онър разбра, че я връщат към конюшните.