Джейн Кренц: Маската

— Не съм в настроение за шеги! — изсъска Ейми и пръстите й стиснаха столчето на чашата. — Може ли да престанете с хитроумните подмятания, господин Хейли… Или господин Ласитър, или както там сте решили да се наричате, защото е крайно време да приключваме.

Джейс я погледна замислен.

— Хейли ли? — попита най-сетне той.

Тя замръзна на място.

— Да не би да не сте… Вие не сте ли Дърк Хейли? — прошепна предпазливо Ейми.

— Накратко казано, не съм и нямам никаква представа кой е Дърк Хейли. Ала с удоволствие ще заема мястото му. Поне така ми се струва. — Твърдите му устни се извиха, докато я наблюдаваше как се кокори. След това изненадващо бързо се пресегна и измъкна застрашително наклонилата се чаша от пръстите й. — Бургундското не е нищо особено, но би било жалко втора чаша да се разлее — отбеляза спокойно Джейс и премести чашата по-далече от ръката й.

Тя го стрелна с ужасен поглед.

— Ако не сте Хейли, кой, по дяволите, сте? Защо дойдохте на масата ми?

— Вече ви казах, аз съм Джейс Ласитър — отвърна тихо той. — Заведението е мое.

— Аха. — Ейми го гледаше и не можеше да измисли какво друго да каже.

— Разбирам. Понякога и аз не знам какво друго да кажа, освен „аха“. — Замахна небрежно със силната си ръка, а в тюркоазените му очи заблестяха весели искрици. — Само че от това живея. А вие ще ми кажете ли коя сте?

За момент тя се замисли над въпроса, а след това прецени, че може да си каже името. Може би Ласитър щеше да й помогне да открие мъжа, с когото имаше среща. — Ейми Шанън.

— Ейми Шанън. — Той произнесе името бавно, сякаш го пробваше. — Откъде си, Ейми Шанън?

— От Сан Франциско.

— И си имаш две деца и съпруг, нали? Съпругът ти знае ли колко далече от Хаваите си хукнала на почивка? — попита Джейс, а гласът му неочаквано стана студен.

Тя присви очи и се отпусна на стола, а след това вирна брадичка.

— Нямам съпруг и не съм тръгнала във ваканция, а за деца и дума не може да става! Освен това, стига с тези въпроси. Или ми помогнете да намеря човека, с когото имах среща тази вечер, господин Ласитър, или ще ви помоля да се дръпнете от масата ми.

Той кимна, сякаш бе съгласен с нея.

— Би трябвало да се махна. Изобщо не трябваше да идвам.

— Точно така.

— Защо ли ми се струва, че нещо си се объркала? Може би ти си тази, на която не й е тук мястото. Все пак аз съм на свой терен, а ти си попаднала не, където трябва.

— Тук съм по работа, господин Ласитър! — Ейми усети как напрежението й расте. И без това нещата вече се бяха объркали прекалено много, ала поне не бяха изникнали проблеми. Всичко досега вървеше по план. Само че Джейс Ласитър не беше част от плана.

— Нали каза, че си тук, за да се срещнеш с някакъв мъж? Който и да е той, допуснал е грубата грешка да не се появи на срещата. Не искаш ли да остана вместо него?

— Това е пълен абсурд! — заяви надменно тя. — Може ли да ви помоля да си тръгнете?

Вместо да отговори, Джейс отпи дълга глътка от рома. Ейми бе обзета от странното чувство, че той събира сили за следващата нападка.

— Казвали са ми — заяви най-сетне Джейс бавно и натъртено, — че съм много приятна компания.

— Какви ги приказвате? — възкликна стресната тя.

— Много по-интересен съм от събирането на миди и хрускането на кокосови сладки. — По устните му трепкаше усмивка.

— Да не би да ми предлагате да ви заведа вкъщи? — сопна се остро Ейми, защото никак не й хареса намекът в думите му. Освен това й се прииска да бъде малко по-мила с този грубоват непознат. Което бе повече от странно при дадените обстоятелства.

— А, не, съвсем не очаквам подобно нещо — увери я сериозно той. — Това по-скоро би било ценен опит. Тъкмо ще има за какво да разказваш, когато се прибереш.

— Ясно. Може дори да напиша есе „Как прекарах ваканцията“ — изръмжа тя. — Няма да стане. Не съм била толкова път, за да въртя любов с някакъв мазен тип, който държи бар на тропически остров!

— Както го представяш, звучи доста гадничко — въздъхна Джейс. Въпреки това не помръдна от стола.

— Че то си е гадничко.

— Ти сигурна ли си, че не те чакат деца и доверчив съпруг в Сан Франциско? — попита той отново.

— Разбира се, че съм сигурна! — Обзета от яд, Ейми посегна към чашата с бургундско и отпи голяма глътка. След това не сдържа и попита. — Защо? Какво значение има?

— Може и да има — вметна Джейс.

— Ти си невероятен — забеляза сухо тя.

— Нали не очакваш някакъв мазен тип, който държи гаден бар на тропически остров, да разбира от етика? — попита спокойно той. За пръв път в дълбокия му глас се прокрадна твърдост.