Владислав Крапивин - Летец за Особени Поръчения

Това му развали настроението. То се развали още повече, когато Олимпиада Викторовна реши да репетира последна сцена. В нея принцът намираше Пепеляшка и, разбира се, започваше да я ухажва. Само дето не я целуваше.

Преди започване на сцената Олимпиада Викторовна предложи на принца да смени баретата си с шапка с бели пера.

— Споуед мен това ще бъде много изящно — каза тя. — Чеуен костюм и сива шапка от мек филц със свебво.

— От какво каза, че била шапката? — тихо попита Альошка.

— От филц — отвърна Маша. — Почти всички шапки се правят от филц.

— Аха.

Репетицията започна. Принцът падаше на колене пред Маша, мереше й кристалната пантофка и й се обясняваше в любов. Олимпиада Викторовна беше недоволна:

— Не, не така! Не ти достига чувство. Туябва да се говори туогателно, много туогателно, а ти го пуавиш някак лекомислено. Като че ли пуинцът има само вятъв в главата.

И тогава Альошка доста високо каза:

Настъпи неприятна тишина. Олимпиада Викторовна се обърна и погледна сурово към дръзкия нарушител на творческата дисциплина:

— Имаш мног-го зъл език. Мн-ного зъл. Пуечиш ни на уаботата. Моля те, излез и без това не участвуваш в тази сцена.

Альоша отиде зад кулисите, седна върху шперплатовия кралски трон, взе една забравена от артистите рапира и започна да изписва върху прашния под думата „Маша“.

Репетицията свърши.

Принцът и Пепеляшка се появиха иззад кулисите и двамата — сърдити.

— Нищо не излиза — каза Маша.

— Има си хас! И все заради такива „поети“ — озъби се принцът и врътна белите си пера към Альошка. — Пишман-поет. Търси си боя.

— Я по-кротко — каза Альошка.

— А ти не ме учи — гордо възрази принцът. — Едно време за такива стихове човек са го набождали на стената, като бръмбар в колекция.

— Какво, да не би да ме каниш на дуел? — попита Альошка, вътрешно зарадван.

— Да не беше страхливец, щях да те поканя.

— Аз страхливец? — възкликна Альошка и скочи.

— Момчета, престанете! — възкликна, както е прието в такива случаи, Маша.

Принцът с изящно движение откопча плаща, хвърли го на пода и извади шпагата си.

Альошка се облегна на своята рапира и леко огъна острието й.

Принцът се хвърли в атака. Альошка парира нападението и с насрещен удар отчупи едно перо от шапката на противника си. Маша за всеки случай изписка. Принцът отскочи на две крачки, зае красива позиция за нападение и отново се хвърли в боя. Альошка направи крачка встрани, пропусна го под рапирата си, обърна се и го шибна по мършавия задник. Принцът изквича, запокити шпагата и се нахвърли върху Альошка с юмруци.

И в този момент изникна Олимпиада Викторовна.

— Какво става тук? — заплашително произнесе тя.

— Той пръв започна! — изхленчи безсъвестният принц. — Шпага ще ми размахва!

Олимпиада Викторовна със съскане си пое дъх и каза:

— Вън!

И посочи вратата с острия си пръст.

— Както обичате — каза Альошка.

Маша догони Альошка и двамата бавно тръгнаха един до друг.

— Толкова се обърках — каза Маша. — Дори не успях да й обясня, че ти не си виновен.

— Ти пък! Какво ще й обясняваш! — весело каза Альошка.

Радваше се, че Маша е до него и го съжалява, но не искаше да го съжаляват прекалено много.

— Ще преживея и без драмсъстава.

— И на мен не ми харесва там — каза Маша. — Пък и нямам време. Нали освен това уча музика, гимнастика, английски… Но какво да се прави? Ако напусна, ще се провали премиерата. Не бива.

— Разбира се, че не бива!

Маша помълча, въздъхна и тихо попита:

— Значи ти никак не съжаляваш, че напусна състава?

И Альошка, изчервен, задъхан от собствената си смелост, изведнъж каза:

— Съжалявам. Мъничко… Защото ще те виждам по-рядко…

След тези думи той вече не смееше да я погледне, заби очи в сандалите си. Така и не разбра дали Маша се усмихна, или се намръщи. Навярно се усмихна, защото каза:

— След три дни имам рожден ден. Ще дойдеш ли? В три часа.

— Ще дойда, разбира се! — радостно изтърси Альошка и веднага се сепна: — Само че… Кой още ще дойде?

— О, няма да има много народ! Две момичета от нашия клас, моето братовчедче, то е първокласник, и Андрей Лапников. Ти не го познаваш, ние учим заедно в музикалното училище. Един такъв смешен дебеланко, но пък свири на цигулка най-добре от всички. Нашият магнетофон се развали. Той ще свири, а ние ще танцуваме.