Бренда Джойс - Скандална любов

Това време вече беше отминало. Херцогът не изпитваше и капчица мъка за своя безотговорен баща, когото смъртта бе застигнала в леглото — разбира се не леглото на съпругата му, — при това пиян до козирката. Най-гнусната подробност около смъртта му — това, че „любовницата“ се бе оказал един млад мъж, — беше грижливо укрита от сина му преди името на рода да бъде окончателно опетнено. Не че поведението на бащата бе тайна за някого. И по този въпрос херцогът не хранеше никакви илюзии. Сигурен бе, че всички са съвършено наясно що за човек е бил осмият херцог, точно както бяха наясно, че той самият е пълната му противоположност.

Баща му не бе пропускал лов или излет, бал или прием, като никога не си лягаше преди изгрев слънце и никога не ставаше преди обяд. Ейдриън бе на крака със зората и обикновено заспиваше още преди полунощ. Делата му изискваха постоянно внимание и често му се случваше да работи до късно вечер. Това не беше въпрос единствено на самодисциплина, а и на болезнената му амбиция, която със сигурност бе наследил от майчиния си род. Хората от семейство Де Уорън се славеха със своя остър търговски нюх, какъвто и самата вдовстваща херцогиня Клейбъроу притежаваше в изобилие. В началото, когато се зае с фамилните дела, херцогът бе работил рамо до рамо с майка си и бе останал изумен от начина, по който тя се беше справяла с имотите през последните две десетилетия — сама, без никаква помощ от своя съпруг.

Тази вечер беше раздразнен, защото вече бе късно, а сутринта му бе изцяло запълнена със задачи. Щеше да стане както обикновено — с изгрева на слънцето. Беше човешко същество, макар мнозина да не смятаха така, и ако не заспеше скоро, утре щеше да бъде изморен. А и вечерта не бе нищо повече от загуба на време и енергия.

Влезе в Чапман Хол, придружаван от главния слуга Джейкс. Икономът Удуърд и камериерът Рейнард го чакаха. Удуърд пое черното му наметало с пурпурен кант, но той дори не забеляза.

— Желаете ли нещо, Ваша светлост?

— Лягай си, Удуърд — махна с ръка херцогът. Тази вечер все пак не беше пълна загуба на време, помпели си той. Пулсът му се ускори. Образът й на циганка се очерта като жив в съзнанието му. — Няма да имам нужда и от теб, Рейнард. Благодаря, Джейкс. Лека нощ.

Рейнард и Джейкс се изпариха, но Удуърд се покашля и херцогът, поел вече към стълбището, се спря и вдигна въпросително вежди.

— Тази вечер пристигна вдовстващата херцогиня, Ваша светлост. Не я очаквахме, но се оправихме бързо и я настанихме в синята стая в западното крило. Тя беше в най-добро състояние, Ваша светлост.

— Чудесно — каза херцогът и се заизкачва по стъпалата със сбърчено чело. Какво правеше майка му тук, за бога? Знаеше, че не става въпрос за нещо спешно, защото ако беше така, херцогинята щеше да го чака долу, независимо колко е часът. И все пак, нейните имоти бяха доста далеч оттук, в Дарбишър, а ако бе пристигнала от лондонския си дом, това значеше близо половин ден път. Не бе дошла просто да си побъбрят — касаеше се за нещо важно.

Но то трябваше да почака до утре. Утре. Усети напрежение в тялото си. Дали съблазнителната лейди Шелтън ще се „отбие“? Усмивка разчупи устните му, първата му истинска усмивка за вечерта, откъснала се чак тук, в усамотението на господарската спалня, и споделена единствено с руската хрътка, която радостно размахваше опашка за поздрав към своя господар.

Херцогът започна да се съблича. Все още бе шокиран от нейното признание, че е еднакво оригинална и в публичния, и в интимния си живот, и за стотен път си я представяше гола в леглото си, надвесена над него, поглъщаща го със своята дива, циганска страст. Кой знае защо в тези видения той самият бе някак пасивен — нещо, което не му се бе случвало никога. На всичко отгоре го възбуждаха до полуда, а той не бе човек, който живее с фантазии.

Тя бе повече от оригинална — беше дръзка, вероятно до безразсъдство. Разбира се, херцогът знаеше, че е близка на граф Драгмор, когото той познаваше и към когото изпитваше възхищение и уважение. Никълъс Шелтън много приличаше на него самия: човек, работещ усърдно и дисциплинирано, умен и сериозен. Дали му е племенница? Или може би братовчедка?

Очевидно беше омъжена, защото не бе първа младост, а и дръзките й маниери — особено смелостта да се появи без придружител и в такъв костюм — доказваха това. Херцогът бе свикнал омъжените жени да се хвърлят в краката му и да правят всичко възможно да го вкарат в леглото си. Въпреки че хазартът, алкохолът и другите разсипнически пороци не го влечаха ни най-малко, никога не бе съумявал да откаже на красива жена, нищо че сам той рядко си правеше труда да преследва някоя. Освен това, естествено, никога не оставаше без любовница, но тези връзки бързо го отегчаваха и постоянно ги заменяше с нови. Много добре знаеше, че има репутацията на безскрупулен женкар, но това не го безпокоеше — поне не беше содомит като покойния си баща.