Бренда Джойс - Тайни

— Така е — отвърна невъзмутимо Едуард. — Но съм очарован и от теб.

Този мъж винаги успяваше да я развълнува и да извика порочни мисли в съзнанието й. Имаше късмет, че е зряла и опитна жена, защото в противен случай отдавна щеше да е хлътнала до уши по този неподражаем чаровник. Дори съжаляваше наивните млади момичета, които биха имали глупостта да се изпречат на пътя му.

На прага застана Реджина.

— Ксандрия, каква прекрасна изненада! Двамата с Едуард току-що приключихме късната си закуска. Мога ли да ти предложа нещо?

— Не, не, всичко е наред. — Ксандрия напрегнато разглеждаше любезната си домакиня. Не знаеше какво точно е очаквала — може би светнала от щастие булка. Но Реджина не изглеждаше сияйна и щастлива — изглеждаше по-скоро уморена.

Едуард целуна небрежно Реджина по бузата.

— Най-добре ще е да вървя. — Той отправи прощален поглед към Ксандрия и напусна помещението.

— Радвам се, че дойде — промълви Реджина, когато двете жени се настаниха удобно една срещу друга. Ксандрия похвали Реджина за подобренията, които бе внесла в къщата. Реджина, от своя страна, с удоволствие описа в подробности какво точно е променила.

— Как е Слейд? — попита накрая Ксандрия, като се опитваше да не разглежда Реджина с прекалено любопитство.

Реджина се усмихна, но сякаш не от сърце.

— Добре е. Вчера се върна на работа.

— А ти как си?

Реджина отново се усмихна.

— Добре съм. Справям се.

— Изглеждаш изморена.

— Е… — Реджина се поколеба. — Бях доста заета напоследък… да подредя прилично дома на Слейд и да пазарувам за къщата „Хенеси“.

— Значи вие двамата все пак ще се преместите там? — Ксандрия изглеждаше зарадвана от новината.

Реджина въздъхна, а ведрото й изражението най-после отстъпи място на откровена загриженост.

— Не знам. Не знам.

— Нещо не е наред ли? — Ксандрия докосна приятелски ръката й.

— Няма нищо наистина. Просто Слейд е доста твърдоглав. — Тя замълча за миг. — Мисля, че ще се наложи да затворим къщата на „Франклин стрийт“ за няколко години, докато Мирамар стъпи на крака.

— Разбирам. — Известно време Ксандрия остана безмълвна. Каквото и да ставаше в този дом, то не беше нейна работа, колкото и да й се искаше да се намеси. — Мога ли да помогна за нещо? Ако Слейд се нуждае от една прилична лекция, винаги съм насреща.

Реджина звънко се изсмя.

— Не, но все пак ти благодаря, Ксандрия. — Тя се наведе импулсивно и стисна ръката на по-възрастната жена. — Радвам се, че си толкова загрижена за Слейд. И съм щастлива от факта, че двете се превръщаме в доверени приятелки.

— Аз също. — Ксандрия се усмихна топло и погледна своята домакиня откровено в очите. — Дали ще имаш нещо против, ако двамата с татко организираме парти в чест на вашия брак?

Очите на Реджина проблеснаха.

— Обичам партита!

Ксандрия се засмя.

— Аз също! Значи всичко е решено. Ще го насрочим за идния петък вечер. Ще бъде грандиозно празнично тържество. Ще поканим всеки, който си е създал някакво име в този град. Знаеш ли, че вашата женитба е най-разискваната клюка в града? Хората просто умират да те видят, а аз умирам да те покажа! Ще се превърнеш в истинска кралица на града, мила моя!

Реджина стоеше права до прозореца и махаше с ръка на Ксандрия, която тъкмо се качваше в луксозната си карета. Ведрата усмивка, което си бе наложила пред своята гостенка, мигновено се стопи на устните й.

Опита се да си втълпи, че всичко ще се оправи. Всички женени двойки рано или късно стигаха до принципни несъгласия. Но дистанцията, която бе доловила, че Слейд поддържаше през изминалата седмица, сякаш се бе задълбочила снощи по време на вечеря и след това. Едва когато се върнаха в леглото, той се обърна към нея и я люби с цялата жар, на която беше способен. А след първата истинска свада в общия им семеен живот тя му отвърна със също толкова дива и безумна страст.

Тази сутрин, докато се излежаваше в леглото, а той се обличаше за работа, бе уловила напрегнатия му поглед върху себе си. Беше му се усмихнала, но той не намери сили да й се усмихне в отговор. А преди да излезе, я целуна по бузата и заяви, че нямало да се върне за вечеря, защото имал важна делова среща.

Реджина достатъчно познаваше мъжа си, за да проумее, че и той като нея, е притеснен от проблема, който бе възникнал помежду им предната вечер. Беше почти убедена, че Слейд няма да се върне за вечеря, защото сега между тях стоеше въпросът за нейното наследство. Очевидно мъжът й възнамеряваше незабавно да постави физическа и емоционална бариера помежду им. Тази мисъл я ужаси.