Бренда Джойс - Скандал

Когато гостите най-после се разотидоха, Ан се стовари на канапето. Нямаше сили да напусне салона. Дом бе излязъл само преди секунди, но преди това й бе хвърлил още един продължителен, пронизващ поглед — поглед, който тя отказваше да разбере. Беше изтощена и физически, и емоционално.

Той трябваше да си замине — колкото по-скоро, толкова по-добре.

— Това ще предизвика нов скандал.

Гласът на Кларис Сейнт Джордж накара Ан да подскочи.

— Моля?

— Когато новината за завета се разчуе, това ще предизвика нов скандал — обвинително каза Кларис. Беше застанала до вратата и все още стискаше дръжката й. Кокалчетата на ръката й бяха побелели. На безименния й пръст блестеше огромен рубин. Една от нейните любими персийски котки търкаше козина в полата й и мъркаше доволно.

Ан бавно се изправи.

— Не мога да контролирам слуховете.

— Теб не те е грижа за слуховете. Никога не съм срещала по-твърд човек от теб, Ан. Не съм те видяла да пролееш и една сълза през цялото време от сватбата ти насам.

— Не е честно да ми говориш така — огорчено каза Ан. Но нямаше намерение да обяснява на Кларис колко пъти бе плакала в стаята си за Дом и за загубата на всичките си мечти. А и Кларис не можеше да не знае. През първите месеци след сватбата, когато напразно бе очаквала Дом да се върне, Ан беше смазана и неспособна да го скрие.

— Това, което е нечестно, е фактът, че ти се омъжи за сина ми — просъска Кларис.

Ан се изправи. Цялото тяло я болеше от напрежение. Прекрасно знаеше, че Кларис не я харесва — знаеше го още от деня на сватбата си.

— Но аз платих цената за това, нали?

— Каква цена? — попита Кларис. — О, да — стана маркиза. Годишната ти издръжка е мечта за всяка принцеса. И си единствена законна господарка на Уейвърли Хол.

— Прекарах четири години в тази къща, без да се срещам е никого, освен с херцога. Всеки път, щом се осмеля да отида до селцето, хората се присмиват зад гърба ми. Животът ми съвсем не е лесен — каза Ан.

— А ти какво очакваше?

Ан замълча. Никога нямаше да каже на тази жена какво бе очаквала от брака си. Беше очаквала Дом да я обича до края на дните им.

— Ужасявам се при мисълта за скандала, с който ще се сблъскаме — горчиво каза Кларис. — Цял живот съм се опитвала да живея праведно, но напразно! — Очите й се изпълниха със сълзи. — Ти си виновна за всичко!

— Преувеличавате — отвърна Ан. — Този завет е с незначителна стойност. Дом ще наследи всичко останало. Ръдърфорд има осемнадесет имения. Едва ли някой би се впечатлил от правния статус на къщата, а и Дом така или иначе остава собственик на земята.

— Дом е роден в тази къща. От триста години тя принадлежи на рода Сейнт Джордж — Филип и аз се оженихме в нея. Тази къща би трябвало да е на Дом.

Ан се поколеба. Ръдърфорд бе обявил завещанието, с което й предоставяше в изключителна собственост Уейвърли Хол, едва снощи. Беше останала смаяна и все още бе силно изненадана. Освен къщата херцогът й осигуряваше щедра издръжка. Но Дом запазваше собствеността върху земята в имението. Ан нямаше представа какви са били мотивите на стареца за това решение.

— Какво бих могла да сторя? Не съм молила Ръдърфорд за това.

— Нима? Аз пък смятам, че си.

Ан трепна.

— Не зная какво имате предвид, Кларис.

— Имам предвид, че Филип е мъртъв, Ръдърфорд си е загубил ума, аз съм само една вдовица, а ти имаш тази къща, солидна издръжка… и съпруг, който няма да ти създава никакви грижи. Колко умно от твоя страна, Ан. Умно, хитро и подло!

Думите й слисаха Ан.

— Нима намеквате, че аз имам пръст във всичко това, Кларис?

— Ти си планирала всичко това! През цялото време — от мига, в който съблазни сина ми и се омъжи за него, до този момент, когато си не просто маркиза Уейвърли, но и единствена законна господарка на тази къща.

— Не. — Ан поклати ужасено глава. — Това са чудовищни обвинения. Вие грешите. Не съм подготвила нищо. И няма нищо лошо в това, че херцогът оставя къщата на мен.

— Отричаш ли, че успя да спечелиш обичта на херцога със своите преструвки и умилквания? Че ти си го накарала да направи този позорен завет?

— Ние сме приятели!

— Приятели! — изсумтя яростно Кларис. По бузите й се стичаха сълзи. — Ти знаеше съвсем точно какво трябва да правиш и го правеше чудесно! Преструваше се на негов син! Превърна се в негов син! Яздеше с него сутрин, обсъждаше с него лондонските вестници, купуваше онези скъпи машини и даже знаеш за какво служат. Но трябва да призная, че най-доброто ти постижение беше откриването на несъответствията в счетоводните книга! Това, че разкри как управителят на имението е присвоявал от сумите, бе гениален ход от твоя страна, Ан. Както и това, че го уволни незабавно! Ето че сега нямаме управител и ти управляваш едно от най-богатите имения в Англия! Колко умно и изпипано!