Бренда Джойс - Скандал

Дом също погледна към нея.

— Очевидно е, че е дошла да отдаде последна почит на баща ми.

— Дошла е да създава проблеми — намръщи се Кларис. — Не желая повече скандали в този дом. Стигат ми досегашните.

— Да. — Дом се чувстваше ужасно. Това, че бе прелъстил Ан, а и сватбата им, бяха предизвикали невероятен скандал. Усещаше, че цялото му лице се е изчервило.

— Какви са намеренията ти, Доминик?

Той се поколеба. Мислите му бяха изпълнени с образа на Ан. И със съжаление.

— Утре заминавам.

Думите му като че ли разстроиха Кларис. Погледът й се плъзна към Ан.

— Мисля, че би трябвало да отложиш решението си с няколко дни — тихо каза тя. — Може би ще е добре да поостанеш малко, Доминик. — Насили се да се усмихне, сетне го докосна по бузата и се отдалечи.

Дом знаеше, че не може да остане тук. Гледаше след нея и искаше да я утеши, защото бе разбрал, че внезапната смърт на Филип наистина я е съкрушила. Но как би могъл? Познаваше майка си толкова, колкото бе познавал и Филип. Което ще рече, че бяха почти напълно непознати.

Ан беше напълно съсипана. И колкото и да се мъчеше, Патрик не съумяваше да я успокои.

— Току-що дойде — рязко каза той — и вече успя да те разстрои!

Ан не го поправи, но Дом бе сторил много повече от това да я разстрои. Целият й живот, пелият й свят, тъй грижливо подреждан в продължение на четири години, изведнъж се бе наклонил над ръба на огромна пропаст. И имаше чувството, че е на път да се сгромоляса от този ръб.

Тя затвори очи, но продължаваше да усеща присъствието на Дом в другия край на салона, където той сдържано приемаше съболезнованията на гостите. Дори хората, които стояха по-настрана, непрекъснато извръщаха глави към него. А после към нея. Провинцията обожаваше скандалите, а по всичко личеше, че тук отново назрява скандал.

— Имам чувството, че целият салон говори за нас с Дом, вместо за Филип — промърмори намръщено Ан.

Патрик я погали по ръката. Той беше неин братовчед и най-добрият й приятел.

— Вероятно е така. Дом не се е връщал у дома от години, а виж какво направи, когато все пак реши да се върне. Мили Боже, та този човек е истински варварин. Да строши така стъклото!

От гърдите на Ан се изтръгна ужасено възклицание.

— К-какво каза?

— Един от гостите го е видял да чупи френския прозорец на терасата, за да влезе в къщата.

— Аз го заключих отвън — едва чуто промълви Ан. Нямаше представа, че е имало свидетели.

— И аз така си помислих — усмихна се Патрик. — Май не е било много добро хрумване.

— Не беше — отвърна Ан. — Беше глупаво хрумване. — Толкова много се беше ядосала, че бе загубила всякакво чувство за благоприличие. Пълна лудост бе да заключва Дом навън. Единственото, което постигна, беше да го разгневи и да предизвика още повече приказки по адрес на двама им. Погледите им отново се срещнаха. Този път Дом я изгледа продължително и настойчиво.

Пулсът на Ан се ускори и тя отмести очи. Нямаше представа какво означава този поглед, но в него имаше нещо. Не искаше да знае какво.

— Колкото по-скоро си иде, толкова по-добре — изръмжа Патрик.

— Да — съгласи се Ан, останала без дъх. Не обърна внимание на ревността в тона му. През тези четири години Патрик беше неин пръв приятел и изповедник, но от известно време насам бе забелязала, че той изпитва към нея и по-нежни чувства.

— Видя ли, че разговаряше със сестра ми?

Всички в салона видяха как тя флиртуваше с него.

— Хм, някога тя също беше влюбена в него, Ан.

Ан скръсти ръце пред гърдите си.

— Доколкото си спомням, преди да се появи Дом, тя вече имаше дузина предложения за женитба и дори се канеше да даде ръката си на един от кандидатите.

— Не помня — каза Патрик.

Ан сведе очи към ръцете си. На средния й пръст имаше проста златна халка. За разлика от Патрик, тя помнеше. Фелисити не обичаше Дом. Искаше го — и очевидно продължаваше да го иска — но преди всичко за да бъде един ден херцогиня Ръдърфорд.

— Спомена ли ти какво смята да прави оттук насетне? — попита Патрик.

— Не. — Ан вдигна ръката си, която трепереше съвсем леко, и прибра няколко немирни катранено-черни кичура зад ухото си. — Няма значение какви са намеренията му. Аз няма да му позволя да остане.

Патрик я погледна със съчувствие.

— Скъпа, боя се, че той е твой господар, а не обратно.

Ан вдигна очи към него.

— Не и в този случай.

— Моля?

Гласът й бе приглушен, но твърд.

— В този случай господарката тук съм аз. Работата е там — тя се усмихна горчиво, — че Уейвърли Хол е оставен на мен.