Елин Пелин: Братя

Вятърът се по-настоятелно биеше в прозореца. Невидимите блуждаещи сиротински гласове пак запяваха в печката своето „Упокой, господи“ и се разнасяха, задавяха и умираха.

— Вода, водица! — простена с изсъхнал глас умиращият, но братята, упоени от ракия и вдадени в играта, не го чуха.

— Вода! — повтори отец Кирил и в гласа му прозвуча ужасът на едно свръхчовешко усилие, победено от смъртта.

Бялата му глава се повдигна от въглавницатаи пад-на пак като отсечена.

— Свърши! — казаха братята, оставиха картите и се изправиха едновременно като автомати.

И като го приближиха, те си казаха нещо шепнешком и почнаха да бъркат под възглавницата и под тюфлека, върху които лежеше мъртвецът. Извадиха едно скъпо кехлибарено цигарило.

— Ах! — въздъхна отец Онуфрий, като го разглеждаше. — Игнатий, дай го на мен!

— Не, аз го намерих.

— Не си пушач като мене.

— Нищо …

И Игнатий го мушна в джеба на антерията си.

— Стой! Кесията!

Двамата приближиха до свещта на масата и с вълнение почнаха да бъркат кожената кесия, която измъкнаха изпод възглавницата.

— Един, два, три … двадесет наполеона.

— Значи по десет…

— Да търсим ли още?

— Стига!

Двамата пак седнаха до масата.

— Каква дълга нощ! — прозина се Игнатий я се прекръсти.

— Хвъргай картите!

— Мой ред ли е?

— Твой …

Играта почна пак.

А нощта вървеше тъмна, мълчалива и таинствена. Вървеше неусетно, тихо и леко. Бурята навън като че ли престана. Из прозорците на килията надникна дрезгавото утро и завари двамата братя, унесени още в играта.

Кандилото над главата на умрелия беше угаснало.

© 1905 Елин Пелин

Печатан за пръв път във в. Вечерна поща, VI, бр. 1529, 14 ноември 1905, с подзаглавие „Разказ“ и подпис Елин Пелин. На следната година разказът е препечатан в „Литературен сборник на българановците“. Значително преработен, включен в Разкази, т. II, 1911, с, 101–105, и с незначителни поправки в следващите издания на Разкази, т. II. С нови поправки включен в СII 1 1 Съчинения на Елин Пелин. Под редакцията на Т. Боров, С., к-во „Хемус“, т. II, 1-о изд. 1938 , 1938. — Съвсем наново е написан, с друга развръзка краят на разказа за Разкази, т. II, 1911, който се запазва впоследствие. Първоначалният текст от вестника е възпроизведен в бележките към Събрани съчинения, II, 1958, с. 356–359.

Елин Пелин. Съчинения, том 1 — Разкази 1901–1906 , „Български писател“, 1972 г.

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5286]

Последна редакция: 2008-02-06 20:00:00

Съчинения на Елин Пелин. Под редакцията на Т. Боров, С., к-во „Хемус“, т. II, 1-о изд. 1938