Виктор Пелевин - Шлемът на ужаса (Креатиф за Тезей и Минотавъра)

Romeo-y-Cohiba

Това какво общо има с нас?

Monstradamus

Моля ви, не я прекъсвайте! Ариадна, какво стана после?

Ariadna

После излязох на главната улица. Бе разделена на две от дълга редица палми в големи саксии. Помня, че това най-силно ме порази — наоколо пожълтели листа, есен, а изведнъж палми.

Nutscracker

В началото говореше за розови цветя. А сега изведнъж есен и жълти листа.

Ariadna

Да, докато вървях след джуджето, стана есен. Реших, че джуджето нарочно е направило така, за да ми развали настроението и да не успея да го догоня. На главната улица нямаше никого. Стигнах до голям площад с фонтан с бронзови статуи. По начина, по който бяха направени, ми се сториха поне толкова древни, колкото и градът, но като тематика бяха по-скоро нещо като от японска анимация — голи тийнейджъри, душени от обвиващи се около тях пипала. Или змии…

Nutscracker

Какво общо има японската анимация с това?

IsoldA

Тя говори за манга, в която демони с пипала насилват девойка Натрапчива тема в японското виртуално порно.

Monstradamus

Отразява изместената в подсъзнанието фрустрация, предизвикана от поражението през Втората световна война. Насилената ученичка в такива филми символизира японската национална душа, а чудовището, размахващо множество фалосоподобни пипала, е съвременната корпоративна икономика по западен образец.

Nutscracker

Може да е просто октопод?

Monstradamus

Октопод? Оригинално. Дори не ми мина през ума.

Organizm (-:

А коя е Изолда? Нова ли е?

IsoldA

Да.

Romeo-y-Cohiba

Добре дошла в нашия мъничък свят, Изолда. Много се радваме, че си тук.

IsoldA

Благодаря, Ромео.

Organizm (-:

Хубавка ли си?

Romeo-y-Cohiba

Дръж се прилично, Организъм.

Nutscracker

Изолда, можеш ли да добавиш нещо към общия ни опит?

IsoldA

Не.

Monstradamus

Тогава, ако не възразяваш, нека Ариадна да продължи.

Ariadna

Разбрах, че трябва да се приближа до фонтана и тогава ще мога да видя и двете джуджета. Не питайте как разбрах, просто разбрах и това е. Стигнах до фонтана, обърнах се с гръб към него и се облегнах на оградата му. Срещу мен имаше здание с колонада, огромно и мрачно, с грозни надстройки на покрива. Помислих си, че някога отдавна е било изгорено до основи и от него е останал само каменният скелет, който многократно са се опитвали да ремонтират и да върнат към живот. Но въпреки опитите за реставрация и боядисване, на повърхността избиваха следите от унищожението и се усещаше, че сградата е мъртва и пуста…

Romeo-y-Cohiba

Струва ми се, че в случая е необходим консилиум от психиатри. Или пък се налага да питаме Монстрадамус, той е запознат с тези неща. Какво там беше казал — корпоративна фрустрация?

Monstradamus

Ромео, моля те, потърпи малко.

Ariadna

Изведнъж забелязах, че едно от джуджетата е до мен — онова с обърнатата нагоре периферия. Не съм забелязала как се е приближило. Бе съвсем близо до мен, но заради шапката не успявах да зърна лицето му. Помня, че беше обуто в островърхи обувки, като от Средновековието, на червени и бели ивици. Проговори, без да вдига глава. Думите му бяха много странни. Каза, че господинът, на когото служи, е Създател на всичко, което виждам наоколо, както и на много други неща. Доколкото разбрах, този господин не е човек. Или не е само човек. Името му било Астериск.

Monstradamus

Сигурна ли си, че си разбрала правилно?

Ariadna

Мисля, че да. Както обясни джуджето, Астериск е безпределно, безкрайно могъщ. Попитах го, не е ли това Бог. Джуджето се засмя и отговори, че Бог за Астериск е като момче за всичко. Попитах как е възможно това. Джуджето ми отговори дори да не се опитвам го разбера „Огромна тайна — повтори то няколко пъти — огромна тайна.“ Поинтересувах се как би трябвало да наричаме Този, който е по-могъщ от Бога. Както искаш, отговори джуджето, „Астериск“ или с което и да е друго произносимо име, защото това са само имена-обвивки и не играят никаква роля. Точно така каза, честна дума…

Romeo-y-Cohiba

Безсмислици.

Ariadna

От това, което разбрах, Астериск е обиден на хората, защото те някога са го убили. Или защото ще го убият в бъдеще. Джуджето се изразяваше така двусмислено, че би могло да го разбереш всякак. Оттогава — или дотогава — хората са длъжни да плащат дан на Астериск, като му изпращат онези, които влизат в играта и умират на нейната арена Примерно, нас…