Виктор Пелевин - Шлемът на ужаса (Креатиф за Тезей и Минотавъра)

Ей, ти, който и да си! Настоявам веднага да получа възможност да се свържа със семейството си! И с посолството на ххх!

Nutscracker

Защо мислиш, че тук има посолство на ххх?

Romeo-y-Cohiba

Посолство на ххх има навсякъде.

Nutscracker

Сигурен ли си? А ако ние сме в ххх?

Organizm (-:

Очевидно, приятели, вие се разбирате и без думи. А на мен не ми е ясно какво е това посолство на ххх, и къде е това ххх, ако там няма посолство на ххх. И защо изобщо, ххх, сега ти е притрябвало.

Monstradamus

Добър ден, нали не е проблем и аз да се намеся в разговора?

Organizm (-:

Кой си ти Монстрадамус?

Monstradamus

ххх Живея в ххх, по професия съм ххх.

Romeo-y-Cohiba

Може ли нещо по-оригинално?

Monstradamus

Прочетох всички съобщения по нишката на този разговор. И аз съм в същата ситуация. Същата стая, същото облекло. И аз не помня как съм попаднал тук.

Nutscracker

Значи вече сме четирима. Това е радващо.

Organizm (-:

Какво радостно намираш?

Nutscracker

Възможно е скоро да се появят и други. Колкото повече глави, толкова по-вероятно е да измислим нещо.

Organizm (-:

А ако всъщност сме умрели?

Nutscracker

Без паника! Мъртъвците не седят в чата.

Organizm (-:

Това не е толкова сигурно. Може това да е единственото, което са в състояние да правят.

Romeo-y-Cohiba

Ако това е „оня свят“, аз съм разочарован.

Nutscracker

Нека обсъдим ситуацията. Предлагам да не разглеждаме хипотезата на Организъм за отвъдното.

Organizm (-:

А може това да е сън?

Romeo-y-Cohiba

Ощипи се. Може би ще се събудиш. Аз вече опитах — не се получи.

Nutscracker

Така, при всеки има бронзова врата. Нека уточним какво има на нея. Фигура, която прилича на правоъгълник, като горната и долната и страни са вдлъбнати, а другите две изпъкнали.

Organizm (-:

Прилича на прилеп. Или на емблемата на Батман.

Romeo-y-Cohiba

А според мен това е двуостра секира.

Organizm (-:

Може би е безсмислено украшение. Но като каза Ромео, че е секира, и на мен ми заприлича. Такива са имали фашистите, или пък древните римляни.

Monstradamus

Ако това наистина е секира, то тя е от доста по-рано в сравнение с Рим. Такива е имало на Крит и в древен Египет.

Organizm (-:

Монстрадамус, ти да не си историк?

Monstradamus

Не. Аз съм ххх.

Organizm (-:

А да, забравих.

Ariadna

Привет. Радвам се, че не съм сама тук.

Organizm (-:

Привет, малката.

Romeo-y-Cohiba

Щом има момчета, трябва да има и момичета. При мен по стените се появиха светли разноцветни петна.

Monstradamus

Интересно, при мен също се появиха. Или ми се е сторило.

Nutscracker

Ариадна, ти ли започна нишката на този разговор?

Ariadna

Да, но никой не ми отговаряше, и съм заспала.

Monstradamus

А защо написа тази фраза за лабиринта?

Ariadna

Опитвах се да си спомня откъде е тази фраза, но не успях. Имах чувството, че това е много важно.

Monstradamus

Коя си ти и как си попаднала тук?

Ariadna

Точно както и вие.

Organizm (-:

В такъв случай знаем много за теб. Истинското ти име е ххх, на ххх години си и си родена в ххх.

Ariadna

Аз зная какво става тук.

Nutscracker

Откъде?

Ariadna

Видях всичко насън.

Romeo-y-Cohiba

Аз не бих приел това като източник на информация.

Monstradamus

А аз бих те изслушал. Разказвай.

Ariadna

Видях стар град. Имам предвид съвсем древен. Такива са се строели може би преди няколко хиляди години. Беше много красиво. Улиците бяха застлани с големи обли камъни, каменните стени бях покрити с жива завеса от някакви виещи се растения с бледорозови цветове. Вратите и прозорците на всички къщи бяха затворени, но непрестанно ми се струваше, че някой ме наблюдава. Дълго обикалях по улиците, но така и не срещнах никого. След това започнах да виждам на кръстовищата пред мен някакво джудже, облечено в сиви дрипи и със странна широкопола шапка. В момента, в който го зървах, то се скриваше зад ъгъла, като че ли усещаше погледа ми. И така много пъти. Скоро разбрах, че не се крие от мен, а просто ритъмът му на ходене е свързан с моя така, че не мога да го видя за повече от секунда. Не питайте как разбрах, всичко в сънищата има своя собствена логика. Опитах да се приспособя към този ритъм и да огледам джуджето по-добре. Ако ходех по прави и широки улици, можех за по-дълго да го задържа в полезрението си. Но повечето улички бяха криви и тесни — заедно образуваха истински лабиринт. Успях да разбера, че всъщност джуджетата са две, но лесно можеше да се сбърка второто с първото. И то бе облечено с дрипи, но от едната страна периферията на шапката му бе загърната нагоре. Постепенно разбрах, че заедно с тях има още някого, но колкото и да се опитвах, не можех да го зърна. Понякога зад ъгъла се мяркаше краят на тъмния му плащ. Досетих се, че трябва да изляза на главната улица, широка и дълга, за да мога да ги видя всичките…