Виктор Пелевин - Шлемът на ужаса (Креатиф за Тезей и Минотавъра)

Monstradamus

Не мога да се похваля, че разбрах всичко.

Ariadna

Отначало и аз не разбрах нищо и джуджето ме посъветва да питам. Не знаех откъде да започна, защото всичко ми се струваше еднакво непонятно. Последно бе споменал за балончетата надежда. Попитах го защо се наричат така. Джуджето леко се смути, но обясни, че това е официалното им название, така да се каже, родовото им име. Всъщност не е Задължително да е надежда. Много по-често това са страхове и опасения подозрения и ненавист, всякакви безсмислици — цялата тази обикновена дъвка, която тъпо и упорито предъвква… Тук замълча, огледа се крадешком и промърмори, че не бива да говори така. Накратко, продължи с предишния лекторски тон, от техническа гледна точка е правилно да се каже, че това са балончета минало. А ги наричат балончета, защото постоянно се стремят да изпълнят целия шлем, като не позволяват на нищо друго да се появи там и не оставят нито място, нито възможност да се узнае ставащото. Сочейки с показалката онази част на схемата, където бе изобразено нещо като вертикална спирала, в каквато се превръщаха преплетените на тила рогове, джуджето каза, че балончетата надежда се появяват в плитката на тила, след обогатяване на миналото в роговете на изобилието. Но дотолкова доколкото миналото се обогатява единствено с друго минало, балончетата надежда не съдържат нищо освен него и те просто са друго негово състояние. Затова, вглеждайки се в областта на бъдещето, Астериск не вижда нищо освен миналото. Долната част на шлема е нужна най-вече, за да се охладят балончетата надежда и да придобият пролетна свежест и еластичния натиск на новото. Когато се пукнат в решетката на настоящето, те оказват натиск на обстоятелствата, издигайки миналото от горната част на шлема във входната камера на роговете на изобилието, прокарвайки го през лабиринт-сепаратора, където възниква потокът впечатления.

Monstradamus

А какво е лабиринт-сепаратор?

Ariadna

Това е пластина с лъкатушещи прорези, която се намира в областта на челото пред входната камера на роговете на изобилието. Лабиринт-сепараторът е една от най-Важните части на шлема на ужаса. В него от нищото се прави всичко останало, тоест възниква потокът от впечатления. Там всъщност става разделянето на миналото, настоящето и бъдещето. Миналото се движи нагоре, бъдещето надолу, а настоящето във вид на поток впечатления пада на челната мрежа отвън, създавайки страстно желание цикълът да започне отново, така че се получава нещо като вечен двигател.

Monstradamus

Чакай малко. Балончетата надежда всъщност са друга форма на миналото, така ли?

Ariadna

Да, така разбрах.

Monstradamus

А после, когато се спукат, се получава миналото, настоящето и бъдещето?

Ariadna

Най-общо казано — да.

Monstradamus

Излиза, че миналото се разпада на минало, настояще и бъдеще?

Ariadna

В действителност всичко е просто кръговрат на сега в различни състояния на ума, както водата може да бъде ту лед, ту море, ту жажда.

Monstradamus

А защо в лабиринт-сепаратора възниква поток впечатления?

Ariadna

Под натиска на обстоятелствата.

Monstradamus

Така. Чакай сега. Лабиринт-сепараторът се намира вътре в шлема, нали?

Ariadna

Да.

Monstradamus

Но ти каза, че потокът впечатления пада отвън на шлема. Как е възможно това, ако той възниква вътре!?

Ariadna

И аз питах същото. Джуджето се засмя и отговори, че противоречието в случая е само привидно. Работата е в това, поясни той, че „вътре“ и „отвън“, за които аз говоря, не съществуват сами по себе си. Под натиска на обстоятелствата те се появяват в лабиринт-сепаратора, за да стигнат в роговете на изобилието, където обогатяват миналото до състояние на балончета надежда. Но защото никъде, освен в роговете на изобилието, не съществува „вътре“ и „отвън“, потокът впечатления, възникваш, вътре, може без какъвто и да е проблем да пада отвън на шлема. Същото важи и за всичко останало. Но джуджето ме предупреди, че в никакъв случай не трябва да приемам това за действителност всъщност, става въпрос за нещо призрачно, като електромагнитната индукция в трансформатора.

Monstradamus

Аха. А какво е огледалото на Тарковски?

Ariadna

Това е малко запотено огледалце, поставено между областта на бъдещето и решетката на настоящето под ъгъл от четиридесет градуса. Отразявайки се в него, идващите отдолу балончета надежда все едно се появяват отпред по своя курс, създавайки впечатление, че такъв наистина има.