Виктор Пелевин - Шлемът на ужаса (Креатиф за Тезей и Минотавъра)

Да бяхте млъкнали, а?

Nutscracker

Ромео, ти тук ли си? Помислихме, че легна да спиш.

Monstradamus

Ариадна! Ако бронзовата гъба отново ти се присъни, постарай се да разбереш какво й се върти в главата.

Monstradamus

Ариадна, събуди ли се вече?

Ariadna

А къде са другите?

Monstradamus

Не зная. Вероятно спят. И какво? Видя ли нещо?

Ariadna

Да.

Monstradamus

Разкажи.

Ariadna

Приличаше на лекция. Седях в аудиторията на някакво учебно заведение — техническо, ако съдим по многото уреди покрай стените. Що за уреди — не бих могла да кажа. Някои бяха с екрани като на телевизор, други напомняха везни с множество пружини и противотежести. Аудиторията изглеждаше като амфитеатър — спускаше се към черната дъска, до която стоеше същото джудже, което разговаря с мен при фонтана. Освен нас нямаше никой друг. На цялата дъска беше нарисувана сложна схема на някакво устройство.

Monstradamus

А помниш ли какво стана преди това? Как попадна там?

Ariadna

Не, не помня. Джуджето ми махна с ръка като на стар приятел и ми каза, че са наясно с желанието ни да разберем какво си е наумил техният господар. На това, каза джуджето, ще бъде посветена лекцията. Случващото ми се струваше съвсем разбираемо и нямах никакви въпроси. Макар че наоколо имаше доста странни неща. Например схемата не беше нарисувана на черната дъска с тебешир, а беше издълбана, сякаш е гравюра. Разбрах това, когато джуджето реши да поправи нещо в чертежа, взе резец и започна да изрязва от дъската дълги стружки, след които оставаха светли линии.

Monstradamus

А какво имаше на схемата?

Ariadna

Умът на Астериск.

Monstradamus

Умът му?

Ariadna

Да Схемата се казваше „Шлемът на ужаса“ — така бе изписано над чертежа с големи букви. Джуджето настоятелно повтори няколко пъти, че това не е нещо за глава или някакъв уред, а именно умът, макар чертежът по всичко да приличаше на схема на някаква машина. Корпусът на машината имаше форма на шлем. И точно такъв шлем бе изложен на малка масичка — древна бронзова каска, под която имаше огъващо се навътре забрало с дупка.

Monstradamus

Какво имаш предвид с „огъващо се навътре забрало“?

Ariadna

Долната му част влизаше навътре в шлема, чрез процеп в средата. Имаше и някакви странични пластини, всичко бе много старо, позеленяло от времето. Приличаше на шлем на римски гладиатор — като бронзова шапка със забрало. Обаче на тази имаше и рога. Излизаха от горната част на шлема и се извиваха назад. Вече бях виждала такъв при фонтана, когато Астериск мина покрай мен, но неговият шлем бе по-голям и по-сложен, с много различни жички и тръбички. Джуджето каза, че това е опростен модел. Всичко, което говореше, звучеше твърде необичайно.

Monstradamus

Можеш ли да преразкажеш?

Ariadna

Помня, че шлемът на ужаса се състоеше от няколко главни и множество допълнителни части. Детайлите имаха странни имена: челна мрежа, решетка на настоящето, лабиринт-сепаратор, рогове на изобилието, огледало на Тарковски и т.н. Най-големият фрагмент бе съставен от решетката на настоящето и челната мрежа. Той се състоеше от две части, сливащи се тук-таме в едно цяло. Външната част, мрежата, изглеждаше като забрало на шлем с дупки, а вътрешната, решетката, разделяше шлема на горна и долна част, така че в него не би могла да се пъхне дори съвсем малка глава. Джуджето обясни, че в момента решетката отделя миналото от настоящето, затова онова, което наричаме „сега“, съществува именно в нея. Оттук и названието й. Миналото се намира в горната част на шлема, а бъдещето — в долната.

Monstradamus

Звучи малко нелогично. Може би е обратното?

Ariadna

Не, това запомних със сигурност. По-нататък джуджето започна да обяснява как работи шлемът. Каза, че първо трябва да разберем основното, а едва след това да се задълбочаваме в подробности. Работният цикъл на шлема няма начало, затова може да се обясни с която и да е фаза. И така, каза, на лицето ти пада нежен отблясък от летния ден. По същия начин челната мрежа се нагрява под действието на падащия върху нея поток впечатления и предава топлината на решетката на настоящето. Решетката сублимира натрупаното в горната част на шлема минало, което се превръща в мъгла и под въздействието на обстоятелствата се издига в роговете на изобилието. Роговете на изобилието излизат от челото, извиват се около страните на шлема и се сплитат на тила, до основата на шлема. Там, под решетката на настоящето, се намира областта на бъдещето, където се издигат балончета надежда, породили се в тилната плитка. Балончетата се издигат, пукат се в решетката на настоящето, оказвайки натиск върху обстоятелствата, което води до възникването на поток впечатления в лабиринт-сепаратора. На свой ред потокът от впечатления се разбива в челната мрежа, нагрявайки решетката на настоящето, с което се възобновява енергийният цикъл. Топлината, за която говореше джуджето, използвайки думата „нагрява“, не е като топлина от огън, а по-скоро като топлина от любов. Той каза, че просто използва аналогии с добре познати ми неща, за да мога да си представя ставащото. Всъщност потокът на впечатленията не тече наникъде, а балончетата надежда не са съвсем балончета и т.н.