Виктор Пелевин - Оръжие на възмездието

Тук е уместно да приведем цитат от безинтересната като цяло работа на някой си П. Стецюк „Паметта на огнените години“.

„…Младият рус немец с МГ-34 на рамото смятал себе си не само за културтрегер, но и за единствен защитник на древната европейска цивилизация, оказала се на ръба на гибелта. Цвиленето на болшевишката конница и звънът на еврейското злато, сливащи се в обща траурна мелодия, за възпитаника на Балдур фон Ширах биха били най-реалните звуци на света, макар че те се чуват само на онези места, където се озовават научените постоянно да ги чуват адепти… За обучения на необходимата методология човек нищо не струва да придаде реалност както на еврейския заговор, така и например на троцкистко-зиновиевския блок, и макар че тази реалност ще бъде временна, но за периода на своето съществуване тя ще бъде непоколебима и вечна. Нали всичките наши понятия са продукт на обществено съгласие, не повече… Затова през 1937 година в СССР наистина е съществувал троцкистко- зиновиевски блок, колкото и да са отричали участниците в него; този заговор е бил също толкова реален, колкото реални са били Магнитка и Соловки, и такъв го е правила общата увереност в неговото съществуване. В края на краищата кой, ако не ръководителите на световното комунистическо движение, решава дали тази или онази група хора е троцкистко-зиновиевски блок или не? По-голям авторитет в тази област не съществува, а и самата терминология не е приета в други кръгове. Да предположим, че изобретателят на езика есперанто е въвел специална дума за означаване на някаква група хора. Есперантистите от бъдещето могат да не употребяват тази дума, но кой от тях ще каже, че доктор Заменхоф е лъгал или е сгрешил?.. Реалността на думите се придава от хората. Когато умре последният християнин, ще си отиде от света и Христос; като умре последният марксист, ще изчезне цялата обективна реалност, и нищо няма да се копира и фотографира от ничии чувства, и нищо няма да се дава на никого в усещания, съществувайки независимо, както това не е било нито в древния Египет, нито във Византийската империя. Колко осиротели демони се носят вече над нощната земя! Светът е създаден от вярата, а предметите се създават от увереността в тяхното съществуване, и обратното: светът създава вяра в себе си, а предметите убеждават в своята истинност; без едното няма другото…“

Разбира се, разпасаният тон и неуместните обобщения на П. Стецюк са възмутителни, за да не кажем отвратителни, но нещо от неговите мисли заслужава внимание. В частност, той почти точно разкрива принципа на действие на оръжието на възмездието — не онези жалки барутни ракети, падащи от време на време върху лондонските кина, а истинското, страшното оръжие, заслужаващо всичките цитирани реминисценции от „Пръстена на Нибелунгите“.

Когато множество хора вярват в реалността на някакъв обект (или процес), той започва да проявява себе си: в манастира стават религиозни чудеса, в обществото се разгаря класова борба, в африканските села в определения срок умират прокълнатите от магьосника нещастници и тъй нататък — примерите са безкрайно много, тъй като това е основният механизъм на живота. Ако поставим пред огледалото свещ, то в огледалото ще възникне нейното отражение. Но ако по някакъв неизвестен начин създадем в огледалото отражение на свещта — тогава, за да не се нарушат физическите закони, свещта е длъжна да възникне пред огледалото от нищото. Друга работа е, че няма начин да се създаде отражение без свещ.

Принципът на равновесието, верен за огледалото и свещта, е верен също и за събитието и човешката реакция на него, но реакция на събитие в мащабите на цяла страна, особено на страна, обхваната от идеологическа ревност, е много просто да бъде организирана с помощта на подчинените на единна воля вестници и радио, дори ако самото това събитие го няма. Приложено към нашия случай, това означава, че с появата и разпространението на слухове за оръжието на възмездието то ще възникне само — и на никого, дори на създателите му, няма да е известно къде и как; колкото повече са мненията за неговата природа, толкова по-странен и неочакван ще се окаже крайният резултат. И когато бъде обявено, че оръжието се привежда в действие, силата на очакването на милиони хора неизбежно ще промени нещо в историята.

Остава да кажем няколко думи за резултатите от прилагането на оръжието на възмездието против СССР. Впрочем можем да минем и без думи, още повече че те са горчиви и не са нови. Нека любопитният сам направи малък опит. Например такъв: да стане рано сутрин, да се приближи на пръсти до прозореца и внимателно отмествайки пердето, да погледне навън…