Виктор Пелевин - Оръжие на възмездието

В обсъждането на този въпрос Сталин проявил характерната си твърдост и упорство. Той бил уверен, че американците вече са открили оръжието на възмездието, но го държат в тайна. Сталин, както си спомнят очевидците, бил толкова раздразнен дори от простата възможност за такъв развой на събитията, че изпаднал в тежка депресия и си изкарвал яда на всеки, който му попаднел под ръка — така например маршал Конюшенко, закъснял за началото на вечерното съвещание, вместо обичайната в такъв случай наказателна чаша водка го чакало следното: облекли го в рицарски доспехи от XIV век, стоящи в един от коридорите на сградата на съветската резиденция, и го хвърлили от покрива в декоративното езеро с шарани, след което Сталин от прозореца стрелял по него няколко пъти с двуцевка, а някакъв пиян тип, който се държал със Сталин съвсем фамилиарно, духнал към него от тръбичка стоманена оперена игла; за щастие иглата отскочила от забралото. (След болницата маршалът бил награден с орден „Александър Невски“ и заточен в Далечния изток; отминавайки с мълчание този епизод, маршалът в спомените си неведнъж се връща към ниските бойни качества на немските танкове, които според него се обяснявали с недостатъчната дебелина на бронята.)

Атмосферата на конференцията станала критична. Преди едно от заседанията агент на американската служба за сигурност обърнал внимание на началника на президентската охрана към стърчащата от ботуша на Сталин дръжка на нож, отчетливо изпъкваща на фона на белия атлазен крачол. След кратко съвещание с английския премиер Труман, желаещ да даде на мислите на Сталин нова насока, казал, че в САЩ е създадена бомба с огромна мощност и с взривно устройство колкото портокал. Според спомените на секретаря на американската мисия У. Хоган, Сталин спокойно забелязал, че е криел бомби в кошници с портокали още в началото на века и че е гепил със своите пичове първия дилижанс с мангизи още когато Труман се е учел да продава вестници. Като се върнал след известно време към тази тема, Сталин добавил, че както смята съветската страна, ако някой се прави на много отворен и си мисли, че ще го изгъбарка с далаверата и ще прибере гювеча, да престане да си го мисли, понеже когато той се е бръчкал в туруханската пандела, там на такива червеи им режели гръцмуля, тъй че той сам би ги очистил, ама имат късмет, че не ще да си мърля ръцете 1 1 Преди революцията Сталин се е занимавал с обири на пощенски дилижанси и е бил заточен в Туруханск; в оригинала целият последен пасаж е написан на труднопреводим криминален жаргон. .

Като разбрал от превода, че подписването на планираните съглашения е заплашено, Труман прекарал няколко напрегнати часа със своите консултанти, сред които имало и опитни специалисти по руски криминални традиции. На следващата сутрин преди началото на преговорите президентът отвел настрана Сталин и заложил зъб 2 2 Вид клетва в руските престъпни среди. , че американците не крият абсолютно нищо, касаещо оръжието на възмездието. Същото направил и английският премиер, след което преговорите влезли в нормалното си русло.

Скоро на участниците в конференцията били предоставени показанията на висши чиновници от Райха, заловени в плен. Оказало се, че те в по-голямата си част са слабо запознати с въпроса, тъй като никога не четяли немски вестници, предпочитайки пред тях американската булевардна преса, но мислят, че ведомството на Гьобелс наричало така снарядите „Фау-2“.

Темата за оръжието на възмездието била повдигната на Берлинската конференция още веднъж, когато се разглеждал въпросът за лабораторията за реактивно оръжие в Пенемюнде; бил направен предполагаемият извод, че немците са наричали „оръжие на възмездието“ ракетите „Фау-1“ и „Фау-2“, възлагайки на тях големи надежди; когато тези ракети били използвани, но не дали очакваното въздействие, Гьобелс продължил да експлоатира въодушевилата хората идея.

Последвалата скоро след това употреба на атомно оръжие, отворило нова епоха в живота на човечеството, окончателно изхвърли въпроса за оръжието на възмездието в областта на слабо понятните исторически загадки. Оттогава в повечето исторически пособия под оръжие на възмездието се разбират онези несъвършени и небезопасни при изстрелването ракети, които вермахтът от време на време пускаше през Ламанша; най-учудващото е, че тази версия бе възприета най-добре от самите немци. Това може да се обясни с нейната трезвост, простота, и ако може да се изразим така, антимистичност, извънредно облекчителна за една нация от здрави прагматици, потресена от дванайсетгодишния мистичен кошмар, и напълно устройваща социуми, които са толкова безогледно потънали в собствените си мистични видения, че самото съществуване на мистика там се явява държавна тайна и се отрича. Но отричането на пронизващия живота и историята мистицизъм само по себе си е много тънка и опасна форма на мистика — тънка, защото става невидим крайъгълен камък на общественото устройство, от което държавните институти и идеологии придобиват космическото величие на реално съществуващи феномени, а опасна — защото дори най-малката заплаха, обявена за несъществуваща, може да се окаже съдбоносна.