Виктор Пелевин - Оръжие на възмездието

След капитулацията на Германия разузнаванията на страните-участници в коалицията незабавно се заеха с търсене на секретни заводи и лаборатории — на съюзниците бе добре известна цялата официална немска информация по повод оръжието на възмездието, а също така голямо количество слухове, старателно събирани от агентурата в последните години. Балтийското крайбрежие, където се предполагаше, че се намират съответните изследователски и производствени центрове, било претърсено буквално метър по метър. По предварителни данни на разузнаването особен интерес предизвиквали две места. В зоната на американска окупация били открити гигантски, по площ колкото голямо селище, железобетонни руини — скоро преди идването на американците нещо там е било унищожено с такова количество взрив, че най-ценните находки били немски военен ботуш заедно с откъснатия крак (парчето от панталон било идентифицирано като униформа на СС) и четиритонова устна хармоника „Цело“ със следи от зъби и пробойни от осколки. Всичко останало представлявало смес от натрошен бетон, арматура и дребни метални фрагменти.

Проведените скоро след това разпити на жителите показали, че това са останки от замразеното през 1942 година строителство на най-големия в света зоопарк, където за различните животни трябвало да се възпроизведе естествената им среда на обитаване. (Само участъкът „Юдейски планини“ е струвал, както се изяснило от документите, 80 милиона райхсмарки.)

На крайбрежието на съветската зона били намерени катакомби с неясно предназначение, където след отцепване на местността се спуснали седем агенти на СМЕРШ, облечени за всеки случай като тиролски музиканти. Нито един от тях не се върнал, след което катакомбите били превзети с щурм от армейско подразделение. В помещението недалеч от входа били открити всичките седем трупа; също там бил хванат обрасъл с дълга брада мъж в дрипи, въоръжен с противопожарна кука; той се представил като Авраам Шумахер, професор от берлинския стоматологичен институт, и твърдял, че се крие тук от 1935 година, хранейки се с дарове от морето. (Способността на човек да прекара десет години в пълна изолация предизвикала естественото недоверие на водещите разпита офицери от СМЕРШ, но може би Шумахер наистина не е лъгал, тъй като впоследствие се изяснило, че той притежава необичайно високо ниво на приспособяемост към неблагоприятните условия; той умрял в един от далечните лагери през 1957 година, като преди това станал известен в криминалните среди лидер („пахан“); това е същият Фикса Живореза, за който пише в мемоарите си народната артистка на Коми АССР балерината Лубенец-Лупоянова.)

Останалата част от катакомбите, разположена под морското равнище, се оказали наводнени. Шумахер казал, че доколкото си спомня, никакви строителни работи не били водени там. Тъй като обаче неговата искреност и най-вече психично състояние не внушавали доверие, било решено да бъде огледана наводнената част от помещенията. Изпратеният да ги огледа водолаз изчезнал; шлангът и сигналното въже били скъсани или прегризани. На въпроса от какво би могло да бъде предизвикано това Шумахер отвърнал, че тук вероятно е напакостил някой си Михел, когото той описал с помощта на междуметия и жестове, създавайки в резултат образа на нещо огромно и страховито. Да говори за това по нормален начин Шумахер се отказал, мотивирайки своята категоричност с това, че Михел сигурно ще го чуе и ще дойде. С това разпитът и изследването на катакомбите приключили.

По този начин в нито една от зоните на балтийското крайбрежие на Германия не било открито нищо подобно на научен институт или завод за производство на оръжие на възмездието. Не били намерени дори никакви по- големи строежи: огромният изкоп до Варнемюнд се оказал предназначен, както се изяснило, за гигантската скулптурна група „Миньорите на империята“. (Самите фигури така и не са били отлети, но за предполагаемите мащаби на паметника може да се съди по петте двайсетметрови миньорски чука от бронз, намерени в хангари недалеч от изкопа).

Въпросът за оръжието на възмездието бил подробно обсъден на Берлинската конференция. Бил изслушан тристранен отчет за хода на търсенето на секретно немско оръжие — по това време цялата територия на Германия била вече изследвана, и специалистите констатирали, че няма никакви веществени доказателства за разработката и производството на подобно оръжие; не бил открит нито един документ, описващ това оръжие от техническата му страна, както нямало и хартии, където да се споменават такива документи.