Пол Виалар - Под черния флаг

Испанците искаха преди всичко да се справят с буканиерите, защото те бяха единствените им сериозни неприятели. Останалото население нямаше никаква възможност да им оказва съпротива. Ето защо решиха да изтребят добитъка, да унищожат многобройните бикозе и глиганите. Тази задача бе изпълнена методично. Определени части от гората биваха запалвани, а бягащите животни — унищожавани. Скоро пред ловците се изпречваха само унищожени гори и гниещи трупове на животни. Тогава, удовлетворени от злините, които бяха сторили, испанците изчезнаха, оставяйки след себе си смърт и опустошения.

Последните буканиери направиха опит да преживеят известно време, но хубавия живот, който бяха водили преди, го нямаше. Мнозина преминаха протока с оръжия и багаж и не се върнаха вече. Ренжар и Жан също трябваше да предприемат нещо.

— Да заминем — каза Жан.

— За къде?

— Не знам, но не ни е възможно да живеем повече на този остров.

— А какво ще правим другаде?

— Ще ловуваме.

— Какво? Испанците не са се задоволили да унищожат дивеча и добитъка само на остров Ла Тортю. Научих, че те са действували по същия начин и другаде.

— Какво да правим тогава? — попита с отчаяние Жан.

— Друже — каза Ренжар, — от известно време обмислям какво да решим. Не ни остава нищо друго, освен да станем флибустери.

— Да не сме авантюристи!

— Не сме, но сме поданици на френския крал. Щом като испанците ни напакостиха, наше право, бих казал дори, наше задължение е да им отмъстим, като същевременно осигурим съществованието си, а по възможност и съдбата си в името на краля. Та нали Ришельо създаде Компанията за колонизиране на островите? Знаеш също и желанието на Колбер да възтържествува френското знаме…

— Чрез кражби и грабежи?

— Чрез търсене възмездие с оръжие за всички зли-ни, които ни нанесоха, а в наше лице и на френския крал. Мразя ги тези испанци! Всичко ни ограбиха, без малко щяха да ни вземат и живота. Трябва да им отмъстим. Искаш ли?

— Може би имаш право. Какво друго ни остава?

— Последвай ме тогава. Аз съм честен човек, какъв то си и ти, момчето ми, имай вяра в мен! Ти добре знаеш, че не съм злоупотребил никога с доверието ти.

— Прието, Ренжар — каза Жан, като му стисна горещо ръката. — Аз съм твой другар и ще остана такъв, докато пожелаеш. Накъде ще вървим?

— Имам една идея, момчето ми — отвърна Ренжар.

Жан го последва.

Два дни те вървяха към някакво място, познат само на Ренжар. Той вървеше към него със сигурна крачка, превит под товара на това, което бяха решили да вземат със себе си и което представляваше най-важната част от богатството им: парите, а също пушките и необходимите за тях боеприпаси, каквито все още притежаваха в голямо количество. Вървяха с мъка, но Жан следваше Ренжар и се въздържаше да задава въпроси. Вечерта на втория ден те излязоха от сечището и забелязаха морето под тях. Тогава Ренжар, който до този момент бе мълчал, заговори:

Стигаме до пристанището, момче! Казвам „пристанище“, тъй като мисля, че не мога да назова с по-подходяща дума мястото, което имам пред вид. По време на отстранения живот, който водехме заедно, ти придоби само смътна представа за тези места. Ти никога не си ме придружавал до главното пристанище, наречено Бас-Тер 12 12 Ниска земя. — Б.пр. . Несъмнено си имал за това свои съображения, за които съм се въздържал да те питам. Не мисли, че дори за миг съм се съмнявал, когато те срещнахме с клетия Авиньон, че си паднал от небето или от опашката на някоя комета. По-скоро мисля, че си избягнал някаква опасност, която те е застрашавала от другата страна на водата, и че ако сега си извоювал свободата си, тогава не си бил напълно свободен. Но нека не се връщаме към миналото, освен за да ти кажа нещичко за хората, които ще срещнем.

Както говореше, той постави товара си на земята, настани се удобно и разпореди:

— Ще запалим огън и ще прекараме тук нощта. Утре сутринта ще преминем последния етап. Сложи да се пече месо в тенджерата, после ще запалим лулите и ако желаеш, ще продължа разказа си.

Казано, сторено. Като се нахраниха и като запалиха с главни от тлеещия огън своите лули, Ренжар продължи, докато нощта постепенно ги обгръщаше.

— Ти взе решение, аз те убедих, но знам, че не ти беше лесно. Имаш право да не се осланяш много на флибустерството. След като пожела да ми окажеш доверие, бих искал да го оправдая и да те запозная с добрите и лоши страни на нашия бъдещ живот. На първо място знай, че той ще протече в рамките на законността и че аз ще се постарая да взема всички мерки, за да се увериш в това. Остави ме сега да ти разкажа какво представляваха преди някои от хората, които ще се опитаме да последваме, какво можем да очакваме от тях и какво ни чака.