Виктор Пелевин - ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))

Бинга се оказа въздебела жена, облечена в шарении. В стаята, където приемаше посетителите, миришеше на билки — сушаха се на едно въженце под тавана. В ъглите имаше: парче от антична колона, почерняла хурка, лампово радио „Siemens“ и мръсна стара пейка. На едната стена имаше полица със стари броеве на „National Geographic“, портрет на Елена Блаватска и плакат на художника Муха — загадъчна красавица в стил модерн на фона на разперил криле орел.

Стьопа се разочарова. Етнографските експонати приличаха на евтин декор. Бинга взимаше за услугите си толкова пари, че беше ясно, че не й се налага нито да преде, нито да суши билки. Около жилището й имаше цяло бизнес селце с офис, няколко кафета и ресторантчета, хотел и дори магазинче за сувенири. Но може би точно тук беше и проблемът: Бинга може да си беше наела персонален дизайнер и той да беше довлякъл в стаята й всичките тия уродливи боклуци.

Тези мисли прелетяха през ума му за секунда, а в следващата Бинга се усмихна, посочи стола срещу фотьойла си и каза на перфектен руски:

— Да, драги. Цялото зло на света идва от тях. Стьопа седна и попита:

— Вие знаете руски?

— Че как — каза Бинга и взе някакво евтино картонено калейдоскопче. — Завърших педагогика в Харков. Вярно, отдавна. Оттогава педагогическата наука сигурно много е напреднала.

Стьопа помнеше колко струва всяка нейна дума и затова не почна да задава възпитани въпроси за Харковския педагогически институт. Бинга вдигна калейдоскопа и се взря през него в Стьопа, все едно че калейдоскопът беше далекоглед. Повъртя го малко, после се наведе напред, като че ли виждаше нещо интересно. Потупа с дебелия си показалец по картоненото цилиндърче, намръщи се, а после се разкикоти — ама толкова силно, че стреснатият й секретар отвори вратата да види какво става. Стьопа не каза нищо — преди сеанса го бяха инструктирали да не задава никакви въпроси, докато Бинга гледа.

Като се насмя, Бинга три-четири минути мълчаливо продължи да гледа в калейдоскопа, от време на време го въртеше и го подрусваше.

— Уф! — каза тя накрая хем малко осъдително, хем с недоверие. — Уф!

Стьопа се изчерви, но не се обади. Бинга остави картонената тръба и каза:

— В живота ти има две главни числа. Лунно и слънчево. Стьопа не отговори нищо, само притисна по-здраво гръб в облегалката на стола.

— Годините ти са слънчево число — продължи Бинга — и затова си мислиш, че тази година е особена в живота ти. Обаче тя ще е доста обикновена. Нищо няма да се случи. И следващите ти години ще са спокойни и щастливи, горе-долу като тази. Но когато наближи лунната ти година, тогава…

— Какво тогава? — Стьопа трепна. — Нещо ужасно ли?

— Просто един ден — каза Бинга — Някой ден. Но такъв ден, че заради него ще се промени целият ти живот. Не мога да видя всичко. Може би ще победиш. А може да стане и обратното и да загинеш. Може би и двете. Всичко ще зависи от това дали ще успееш да помогнеш на числото си да стане по-силно.

— А как мога да помогна на числото си да стане по-силно? — попита Стьопа.

— Не знам — отвърна Бинга. — То си е твое число, не е мое. Много от нещата, които виждам, са скрити за мен.

— Как така? — попита Стьопа. — Как можеш да виждаш неща, които са скрити за теб?

— Виждам шарени мозайки, които се превръщат в разкази за чуждата съдба — отговори Бинга. — Но това са просто картинки, които стават думи. Мога да повторя думите, но не винаги разбирам смисъла им.

— Може би аз ще го разбера — каза Стьопа. — Какво виждаш?

— Виждам бъдещето ти в три цвята. Но и трите цвята казват различни неща. Когато гледам сините стъкълца, виждам библейска история. Ще вдигнеш копието на съдбата, ще постигнеш числото на звяра, ще се сразиш с този звяр и ще го пронижеш. Но и звярът ще се опита да ти нанесе удар. Кой ще победи, не виждам — като че ли и двамата пропадате в бездната и изчезвате…

Стьопа си спомни, че картината на телевизионния екран се получава от три цвята — син, зелен и червен. Ясновидството на Бинга вероятно се основаваше на подобен принцип.

— А какво казва зеленият? — попита той.

— Зеленият ми говори много по-ясно — отговори Бинга. — Зеленият казва, че имаш лунен брат, когото ще срещнеш, и че точно този твой лунен брат е звярът.

— Лунен брат? — попита Стьопа, очарован от странната красота на израза.

— Ти си човек на слънчевото число. Лунният ти брат е човек на лунното число.

— Значи лунното число е числото на звяра?

— Не знам — каза Бинга. — Много странно. Синият казва, че е така. А зеленият казва, че това е библейското число на звяра, 666, и че е на ръката на лунния ти брат. Във всеки случай виждам ясно две от трите цифри.