Виктор Пелевин - ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))

— Не се притеснявайте — каза Стьопа.

— Толкова рядко е да срещнеш духовно лице. Не може ли да поговорим малко? Имам голяма нужда от това.

— Не може ли да изчакате до сутринта? — попита Стьопа.

— Но мислите не чакат — възрази спътникът му. — Те, нали разбирате, само се люшкат ей така — той показа с ръце, — като вълни в буря. А плувецът си ти. Тоест в смисъл аз. И навсякъде около теб ужасни скали, рифове… От цял час ви гледам и си мисля — да повикам ли за помощ? Да го будя ли? Да не го ли будя?

В бързите му жестове имаше нещо такова, че Стьопа реши да не възразява. Вече беше разбрал, че дегизировката му налага определени задължения, също както докторската престилка или милиционерската фуражка. Той бавно се надигна, седна в леглото и попита:

— И какво ви тревожи?

— Ще почна отдалече, нали става? За да стане ясен пътят.

— Добре — каза Стьопа. — Да опитаме да го изминем.

— Кажете ми — защо например се разпадна и изчезна Съветският съюз? Как мислите?

Стьопа вдигна рамене и каза:

— Такава е била волята Божия.

— Да, по Божията воля, съгласен съм. Но как се е проявила тя в измеренията на човешката душа?

Стьопа пак вдигна рамене.

— Не бързайте, аз ще се опитам да го обясня. Какво правеха съветските хора? Строяха комунизма. Отначало се мисли, че той ще дойде веднага след революцията. След това датата почва да се отдалечава все повече и повече и скоро той става нещо като хоризонта. Колкото и да вървиш към него, той си е все на същото разстояние. И тогава, като последен рубеж, за дата на настъпването на комунизма се обявява осемдесета година. И значи политаме към него през космоса, под ръководството на КПСС и с песните на художествената самодейност и докато дори само ей тоничко от тази вяра е жива, целият свят се диви възхитено. През осемдесета година обаче окончателно става ясно, че вместо комунизма ще дойде Олимпиадата. Всичко, както разказват съвременниците й, все още изглежда желязно и несъкрушимо. Но само след няколко години това несъкрушимо желязо се разпада самичко. Именно защото е изчезнал хоризонтът. Материята е останала без оживяващия я дух. И няма накъде да се върви, разбирате ли?

— Разбирам — каза Стьопа. Беше решил да говори колкото се може по-малко.

— Ще попитате какво общо имате вие с това. Сега ще ви обясня. Не ви ли се струва, че има пряк паралел между комунистическия проект и християнския проект? В смисъл, че и двата съществуват в историческа перспектива и с времето съдържанието им избледнява, защото изходната метафора все повече се отдалечава? А в полезрението ни всеки ден се появява нещо ново. За да си християнин или комунист, трябва всяка сутрин да зареждаш съзнанието си с огромен концептуален апарат, чиито идеи са формулирани в точка, която се отдалечава все повече и повече. В това е тяхната разлика с недостъпния интелект на закона на Буда, чийто дворец и чиито скрижали са сега, в същия този миг! От друга страна, християнството също няма къде другаде да съществува освен в някоя от стаите на този дворец. Точно затова ние, тантристите агностици, казваме, че Буда е и Христос и Кришна. Но не само. Разбирате ли?

— Не съвсем — честно отговори Стьопа.

— Ще ви дам един пример. Сигурно сте изучавали в семинарията решенията на петнайсетия конгрес на КПСС и сте ги сравнявали с решенията на шестнайсетия. Но още тогава е било ясно, че няма да има например четиристотин четирийсет и трети конгрес на КПСС. Дори само тази цифра е доказателство за провала на проекта. И по същия начин едва ли някога ще дойде петхилядната година след Христа, не сте ли съгласен? Когато дойде, тази година сто на сто ще се обозначава с някакво друго число, много по-кратко и отброявано от някоя друга дата. Но мигът, когато това стане, ще е същият като ей този сега. Точно това е дворецът на изначалния Буда!

— Всичко е възможно — каза Стьопа.

— Да, разбира се. Ще кажете, че формално пришествието Христово няма точно определена дата. Но в християнството, не може да не се съгласите, има своего рода естетичен и есхатологичен контур на времева перспектива, в която се разгръща проектът. Това е millenium-ът, хилядолетието. Изтича един millenium. Чакат, чакат, никой не идва. Изтича втори millenium. Пак чакат — пак не идва. Сега е третият. Нали ви е ясно, че пети няма да има? Християнството, без да се обиждате, отдавна е изпуснало осемдесетата си година. Вече навсякъде се вихри Олимпиадата, разбирате ли? И колкото повече време минава, толкова по-малко смисъл остава в думите на този забравен език, свързани със синтаксис, животът, от който отдавна се е изпарил. Освен това аз изобщо не вярвам в светостта на книгите ви.