Виктор Пелевин - Жълтата стрела

Покойникът бе завит до гърлото със старо малиновочервено одеяло. Изникналият отнякъде Авел се засуети до прозореца, мъчейки се да го отвори — той нещо заяждаше и двама мъже му се притекоха на помощ. Заедно те дръпнаха рамката надолу и се образува процеп около четирийсет сантиметра. Жената с тъмния шал веднага почна силно да плаче и я отведоха под ръка в купето. Кондукторите внимателно вдигнаха подстаканника, избутаха края му през прозореца и почнаха да изтикват покойника навън — те правеха това бавно, за да не оскърбят присъстващите със суетенето си. Имаше един момент, когато Соскин едва не заседна — одеялото на гърдите му се закачи в рамката.

През прозореца, до който стоеше Андрей, се виждаше мъртвата глава с лудо развяващи се от вятъра коси — тя се носеше на три метра от насипа, наполовина затворените й очи бяха обърнати към небето, което постепенно се покриваше с високи сини облаци. Отдалечавайки се от жълтата стена на вагона, главата няколко пъти трепна и бавно се наклони надолу. После зад стъклото се мярна червеният край на одеялото и долу се чу глух удар. Още след секунда през прозореца полетяха възглавница и кърпа — тях по традиция ги изхвърляха след покойника.

Андрей вече можеше да тръгва за цигари, но още стоеше и гледаше през прозореца. Минаха няколко секунди. Изведнъж зеленият склон свърши, ударите на колелата в релсите станаха по-звънки, и покрай прозореца се понесоха ръждивите греди на някакъв мост, зад които се виждаше широката синя ивица на неизвестна река.

В ресторанта свиреше музика, същата тази вечна касета, където в края бе записан прекъснатият по средата „Bridge over troubled waters“. На една от масите Андрей забеляза стария си приятел Гриша Струпин в модно сако от туид, на ревера на което бе закачена крилата емблема на МПС — тя струваше луди пари, но Гриша ги имаше. Още при комунистите той търгуваше из вагоните с цигари и бира, а сега се бе разгърнал съвсем широко. Срещу Гриша седеше някакъв късо подстриган чужденец и ядеше от алуминиевата чиния елдена каша с хайвер. Като забеляза Андрей, Гриша подканящо замаха с ръце, и след минута Андрей се вмъкна на свободното място до тях. В последно време Гриша бе станал още по-пухкав, весел и къдрав — или може би така изглеждаше, тъй като вече беше леко пиян.

— Здрасти — каза той. — Запознайте се. Андрей, приятел от зловещото детство. Иван, другар от зрелите ми години и партньор в бизнеса.

Значи този младеж е от емигрантите, разбра Андрей. Те мълчаливо си стиснаха ръцете. Андрей се огледа настрани, търсейки познати лица. Такива нямаше, затова пък наоколо, както всяка вечер, имаше много пияни финландци и араби.

— Ще пийнем ли? — попита Гриша. Андрей кимна и Гриша наля от шишето три големи чашки „Железопътна особена“.

— За бизнеса ни — каза Иван, вдигайки чашката си.

— Точно така — каза Гриша и намигна на Андрей. — Нали се сещаш какво е това бизнес?

— Горе-долу се сещам — каза Андрей и тримата чукнаха чашките си. — По звученето. „Износ“, „борци“ и „без нас“. Изобщо в последно време чувам много и всякакви думи. Бизнес, гностицизъм, ваучер, копрофагия.

— Стига си ни мачкал с интелект — каза Гриша, — по-добре пий.

— Да, Григорий — каза Иван, след като пийна и въздъхна, — съвсем забравих. Слушай. Предлагат голяма партида тоалетна хартия със Саддам Хюсеин. Остана от войната, а търсенето падна. Много евтино. Колко може да струва при вас?

— Може да струва много — каза Гриша. — Но аз, Иван, мога веднага да ти кажа, че няма смисъл да се занимаваме с това. Реалният пазар на тоалетната хартия е много малък — само специалните вагони. Не си струва дори да се захващаме.

— А общите и запазените места? — попита Иван.

— В седящите тя изобщо никога не е вървяла, а сега заради инфлацията запазените места също минаха на вестници.

— Е, добре — каза Иван, — със запазените е ясно. А купейните? Нали там също…

— Засега да — отвърна Гриша. — Но за нас няма разлика. Никой новак не може да се намърда там, казвам ти.

— Защо? — попита Иван. — А ако продаваш по-евтино?

— Че как бе, Ваня? Ти „Файненшъл таймс“ го чети по-рядко. Нали ако продам само едно руло по-евтино, жив ще ме изхвърлят през прозореца. Казвам ти, няма далавера.

— Все пак не бива цял живот да се занимаваш с цигари и бира — каза Иван и запали цигара. — Трябва да минеш на нещо по-едро. По въпроса за алуминия изясни ли?

— Да — отвърна Гриша. — Това, струва ми се, е реално.

— Схемата каква е? — попита Иван.