Виктор Пелевин - Синята лампа

Коля замълча.

— Нещо не разбирам — каза Куката. — Ето ти казваш, че те се разотишли по домовете си. Но нали там те имат родители, познати деца. Те какво, също ли са спали?

— Не — каза Коля. — Те не са спали. Те са се присънвали.

— Пълна безсмислица — каза Куката. — Момчета, вие разбрахте ли нещо?

Никой не отговори. Май всички бяха вече заспали.

— Толстой, ти разбра ли нещо?

Толстой заскърца с леглото си, наведе се към пода и хвърли нещо по Коля.

— Ей че си говедо — каза Коля. — Сега ще получиш един по мутрата.

— Дай го тука — каза Куката. Това беше неговият кец, който той преди това хвърли по Толстой.

Коля върна кеца.

— Ей — каза ми Куката, — ти какво мълчиш през цялото време?

— Нищо — отвърнах аз. — Спи ми се.

Куката се завъртя в леглото. Мислех, че ще каже още нещо, но той мълчеше. Всички мълчаха. Вася промърмори нещо насън.

Аз гледах към тавана. Зад прозореца се люлееше лампата на фенера, и заедно с нея се движеха сенките в нашата стая. Обърнах се с лице към прозореца. Луната вече не се виждаше. Наоколо бе съвсем тихо, само някъде много далеч ситно тракаха колелата на нощния влак. Аз дълго гледах синята лампа през прозореца, и сам не забелязах кога съм заспал.

© Виктор Пелевин

© 1996 Иван Попов, превод от руски

Виктор Пелевин

Източник: [[http://underpear.gyuvetch.bg|Подкрушието]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1810]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:50