Виктор Пелевин - Синята лампа

— После ми напомнете, ще ви разкажа за зеленото кресло — намеси се Вася.

— Значи, иска той да стане от креслото, и усеща, че не може. Съвсем няма сили. Тогава погледнал ръката си, и видял, че цялата кожа по нея е сбръчкана. Тогава той се изплашил, напрегнал се с всички сили, станал от креслото и тръгнал към огледалото в банята, а му е трудно да върви… Но все пак криво-ляво стигнал. Поглежда се в огледалото, и вижда — цялата му коса е побеляла, лицето е в бръчки и няма зъби. Докато той гледал „Времето“, целият му живот изтекъл.

— Това го знам — каза Куката. — Същото, само че там беше за футбол с шайба. Човекът гледал футбол с шайба.

В коридора се чуха крачки и раздразнен женски глас, и всички ние мигновено притихнахме, а Вася дори започна неестествено да хърка. След няколко секунди вратата се отвори и в стаята запалиха светлина.

— И така, кой тук е главният мъртвец? Толстенко, ти ли?

На прага стоеше Антонина Василиевна в бяла престиилка, а до нея — разплаканият Коля, който старателно криеше погледа си под радиатора в ъгъла.

— Главният мъртвец — с достойнство отговори Толстой — е в Москва на Червения площад. А вие за какво ни будите посред нощ?

От такава наглост Антонина Василиевна чак се обърка.

— Влизай, Аверянов — каза тя накрая — и лягай. А с мъртъвците утре ще се оправи началникът на лагера. Може и да си заминат по домовете.

— Антонина Василиевна — бавно произнесе Толстой, — а защо престилката ви е бяла?

— Защото така трябва, разбра ли?

Коля бързо погледна Антонина Василиевна.

— Бягай в леглото, Аверянов — каза тя — и спи. Мъж ли си или не? А ти — тя се обърна към Толстой — ако кажеш още една дума, ще те пратя да стоиш гол в стаята на момичетата. Разбра ли?

Толстой мълчаливо гледаше престилката на Антонина Василиевна. Тя се огледа, после вдигна погледа към Толстой и завъртя пръст до челото си. После внезапно се разяри и дори почервеня от злоба.

— Ти не ми отговори, Толстенко — каза тя, — разбра ли какво ще стане с теб?

— Антонина Василиевна — обади се Куката, — нали вие сами казахте, че ако той каже още една дума, ще го… Как тогава да ви отговори?

— А с теб, Костильов — каза Антонина Василиевна — разговорът ще бъде особен, в кабинета на директора. Запомни.

Светлината угасна и вратата хлопна.

Известно време — навярно, три минути — Антонина Василиевна стоеше зад вратата и слушаше. После се чуха тихите й стъпки по коридора. За всеки случай ние помълчахме още минута-две. После се разнесе шепотът на Куката:

— Знаеш ли, Коля, какъв ще ти ударя в мутрата утре…

— Знам — печално се обади Коля.

— Какъв ще ти ударя…

— Ще слушате ли за зеленото кресло? — попита Вася.

Никой не отговори.

— В едно голямо предприятие — започна той — имало директорски кабинет. Там имало килим, шкаф, голяма маса, а пред нея зелено кресло. А в ъгъла на кабинета стояло преходното червено знаме, което било там много отдавна. И ето, назначили един човек за директор на завода. Той влязъл в кабинета, погледнал наоколо, и всичко много му харесало. И значи, седнал той в това кресло и започнал да работи. А после заместникът му влиза в стаята и гледа — вместо директора в креслото седи скелет. Е, извикали милиция, претърсили навсякъде, и не намерили нищо. После, значи, назначили заместника за директор. Седнал той в това кресло и почнал да работи. А после влизат в кабинета, гледат — в креслото отново седи скелет. Отново извикали милиция, и отново не намерили нищо. Тогава назначили нов директор. А той вече знаел какво се случило с другите директори, и си поръчал голяма кукла с размерите на човек. Облякъл я в своя костюм и я поставил в креслото, а самият той се отдръпнал, скрил се зад пердето — после ми напомнете, спомних си за жълтото перде — и чакал да види какво ще се случи. Минал час, минали два. И изведнъж той вижда как от креслото се издигат едни такива метални спици, и обхващат куклата от всички страни. А една от тези спици — направо за гърлото. И после, когато спиците задушили куклата, преходното червено знаме излиза от ъгъла, приближава се до креслото и покрива куклата с платното си. Минали няколко минути, и от куклата не останало нищо, а преходното червено знаме се отместило от стола и застанало обратно в ъгъла. Човекът тогава тихо излязъл от кабинета, спуснал се долу, взел от противопожарното табло секира, върнал се в кабинета и съсякъл преходното знаме. И тогава се разнесъл страшен стон, а от дръжката, която той съсякъл, на пода се разляла кръв.