Димитър Пеев: Вероятност, равна на нула

— Чакайте, чакайте! Отде ги набрахте шест души?

— Ами… този…, Маклорънс и гаджето му от Австралия… двама…, Бонифацио старият, трима, Никой, Коко и Железният вълк… шестима…

— Ама вие и Никой за човек ли го броите! — обади се Консулов.

— И Никой, и Железният вълк, и Коко — това са все псевдоними…

— Достатъчно, Дейнов, разбрах. А вие, Консулов, какво ще кажете?

— Прилича ми на разиграване, другарю полковник. Особено като се има пред вид елементарният им шифър. Звучи някак несериозно, както в „Златният телец“: „Товарете портокалите в бурета. Братя Карамазови.“ И що за дон Бонифацио, звучи ми като дон Базилио.

— А как ви звучи… „чакам паролата“?

— И в това има нещо гнило…, прекалено ясно и категорично е казано.

— Да, но по шифъра — възрази му Ковачев.

— Подозрително прост, дето непременно ще го разберем. Нещо много лесно открихме и колата с предавателя, и кой предава! Не мислите ли? И все пак… това или е някаква идиотщина, пълна глупост, шега на олигофрен, или… нещо много сериозно.

— Доизкажете се.

— Ами…, за да пратят едновременно четири или пет души!

— Сега пък четири-пет. Дейнов одеве ги преброи до шест.

— Дон Бонифацио старият несъмнено е адресът. Бонифацио старши, бащата на Бонифацио младши. Това на Запад се практикува. По-загадъчни ми са Коко и Никой, пък и Железният вълк събужда технически асоциации. Може да е някаква инсталация, апаратура, вече настанена от Коко в някоя от хотелските стаи на комплекса.

— Аз ви питам сериозно — каза Ковачев.

— И аз сериозно… Ако приемем, разбира се, че текстът отговаря на истината. Ако ли не…, отде да знам тогава. Железният вълк може да означава подводница; Никой може да е кодовото название на операцията, а, Коко — датата на извършването й. Хотелите до нас да са съседни държави, а паролата… да е някоя хубавица, която тепърва ще пристигне. И тъй нататък, въпрос само на фантазия.

Същия ден преди обяд

След като откриха радиста и дешифрираха радиограмата, отново настъпи пълно затишие и никой не можеше да предскаже докога ще трае това спокойствие. И което беше много по-важно — действително или привидно бе то. Затова, щом свърши сутрешното съвещание, колегите му тръгнаха по своите задачи, а той реши да прескочи до почивната станция на министерството. Дори отиде на плажа. Но не мина и час, и там се появи ъгловатата, фигура на Консулов по бански гащета и с чанта в ръка. Озърташе се, вглеждаше се в голите тела. Сигурно него търсеше. Дали не се бе случило нещо?

— Здравейте! При мене или в обятията на Нептуна?

Ковачев бе вече вкусил от своеобразния маниер на изказване на Консулов и реши да го приветствува в неговия стил.

— Какъв ти Нептун! Квод лицет Йови, нон лицет бови. Това, което е позволено на боговете, не е за простосмъртните, за да не кажа нещо по-точно. — Той явно не разчиташе, че Ковачев ще разбере латинската поговорка, затова я и преведе. — Идвам в жалката роля на пощенски раздавач. Нося ви една картичка.

— Картичка ли? Че от кого? Дайте да я видя.

Консулов извади от чантата и му подаде цветна картичка с изглед от Златните пясъци. На гърба й беше написано с химикалка:

„Варна, улица «Люляк» № 5. Петър Петков. Драги Пешо, пристигнах за няколко дена в Златните пясъци, хотел «Метропол». Ела да се видим в петък, 19 юли, десет и трийсет часа. Твой приятел Гошо.“

— Е, та?… С какво е забележителна тази картичка?

— Току-що Дейвид Маклорънс я пуснал в пощенската кутия на хотела. Наблюдаващият го е видял и със съдействието на администраторката я извадил. Друго забележително няма!

— Хм! Интересно. А да не е сбъркал нещо наблюдаващият?

— Не. Точно е видял как я пуска, а освен това тази картичка била единствената в кутията.

— Възможно ли е този Маклорънс да е българин? В Австралия доста измет се е събрала.

— Дори и да е българин, но не от оригиналната „измет“, а от второто издание: може да е син на някой наш емигрант. И то от англосаксонска майка, като се съди по екстериора му.

— Вие сте имали повече време да помислите. Какво е мнението ви за тази картичка? — запита на връщане към станцията Ковачев.

— Тоя, разбира се, не му е никакъв приятел. Съобщава мястото и времето на срещата със свой агент, който може и да не е точно Петър Петков. Първо, Маклорънс не живее в „Метропол“, а в „Интернационал“. Второ, ако му е приятел, ще го посети в дома му. И трето, най-важното, в петък не е деветнайсети, а осемнайсети юли.