Мартин Карбовски - егоист

това живот ли е?!

Гореописаното състояние на духа и плътта е наистина някаква форма на полов живот. Тя е конституционализирана, общо приета, казионна и почти задължителна. На тази форма на полов живот са посветени 99,9% от киното, 96% от прозата, 93% от поезията, 67% от добрите образци на порнография, 25% от митологията и едва 3% от истината.

Истината е, че зад кулисите на узаконената покрай женското тяло обществена перверзия, зад разчепатените пози на каките от мръсните списания, зад пълномасления вестникарски Циционизъм и сексистските рекламни постери, рекламиращи месни продукти с помоща на заден женски бут, се крият други форми на полов живот. Общоприето е те да бъдат наричани ненормални, перверзни, извратени, абнормни или девиации (отклонения).

Казионната форма на полов живот (с жена) се изповядва от болшинството индивиди (96% по Зигфрид Шнабл, „Мъжът и жената интимно“), но тя препоръчва само един начин на търсене на удоволствие — младата жена и хубавата жена. За останалите 4% извратеняци остават всички други методи, експерименти и неограничени възможности на тялото, техническия прогрес и фантазията, с които те си служат, за да постигнат онова, което и другите — Необикновен Оргазъм (НО) и Истинско Удовоствие (ИУ). Интересно е, че нормални и извратеняци уж няма какво да делят (примерно жени), а изпадат в крещящи спорове кой е нормален и какво е нормалното, и най-вече „защо ти ще ми казваш кое е нормално“…

ти! нормален ли си !?

В помощ на начинаещите се предлагат четири норми, първата от тях е :

статистическа норма — „Нормално е това, което вършат повечето от хората, а ненормално това, което вършат малцина.“

Ако повечето от хората се тъпчат, бутат и псуват в градския транспорт и ние приемем това за нормално — нещо ще ни заболи. Друго щеше да бъде ако същите тези хора го правеха с цел сексуално удовлетворение. И най-паче статистическата норма е недемократична и обидна за хората, чието обществено положение ги прави различни от другите. Например президентите, министрите и техните помощници: това са хора, малцина на брой и поради естеството на работата си често правят ненормални неща. Примерно, когато си една от малцината, правили френска любов на президента на САЩ, това нормално ли е, или стаж?

субективна норма — „Нормално е това, което аз правя, което намирам за правилно, и отговаря на моя вкус. Който има други наклонности е абнормен.“

Тази норма е голямото ви разочарование. Ако цял живот сте заставял партньорката си да го прави по три начина: мисионерския, бързия и неповторимия ( в смисъл че не повтаряте ), винаги идва момента, когато я заварвате с градинаря и ( или ) градинския маркуч. И като се има впредвид позата, в която я заварвате, ви идва на акъла че възможностите в секса с градинар и ( или ) градински маркуч са сто пъти повече, отколкото с вас. Сто пъти повече, да. Но с маркуч, не с вас.

морална норма — „Нормално е това, което отговаря на потребностите и на двамата, не уврежда никого от партньорите и не наранява чувствата им.“

Моралната норма е любимата на демагозите, защото потребностите на двамата партньори трябва да бъдат отчетени и задоволявани. Ами ако единият е овца?! Овца в истинския смисъл на думата! Ако е красива, мериносова, с дълго руно (черно), с чудесен глас и специален звънец на врата?! Ако е овца в чудесна кондиция и хваща окото още от прага на кошарата?! Ако я обичате, но тя нещо днес не е в настроение и ви отказва, въпреки настойчивите ви молби и току що откъснатите специално за нея стиски зелена трева?! Ако просто партньорът ви е овца и жестоко наранява вашите чувства и не отговаря на потребностите ви? Какво казва моралната норма тогава?!

Предполага се че моралната норма в този случай препоръчва да я ударите няколко пъти, без да „увреждате“ (партньора) и без да „наранявате“ (чувствата).

медицинска норма — „Нормално е поведението, запазващо телесното, душевното и социалното здраве.“

Медиците винаги са се криели зад едно особено чувство за хумор в правилата, диагнозите и рецептурирането. Но винаги са прави. Прави са в заключението, че на Това Общество не му трябват буйстващи сексуални индивиди, който могат да наранят социалното му здраве, да полудеят ( примерно от кеф ) или да се самонаранят в опита си да чукат всяка срещната катаджийка. На Това Общество му трябва друго поведение — нежното отношение на човека, който обича обувките, но не е обущар. Обществено удобен е този човек, изпитващ признателност и обич примерно към… една обувка. Неговата грижа, неговият сексуален мотив и полов живот с тази Обувка са безобидни и разрешени от медицинската норма. Проблемът идва тогава, когато любимата ви Обувка престане да ви разбира добре, започва да линее и един ден ви казва: „Нека поговорим за нас двамата…, всъщност предлагам да се разделим за известно време…, разбери ме правилно…“ и т.н.