Евгений Велтистов - Реси — неуловимият приятел

Сънните стрелци ловуваха най-редки животни и то избираха най-добрите екземпляри. Те носеха мощни пушки и презираха лова с автомобили, когато свикналите с техниката животни пускат човека на няколко крачки; влизаха в храсталаците, и там, проследили жертвата, натискаха спусъка. В този лов всичко беше както и преди десетки години: страст и предпазливост на ловеца, хитрост на звяра, странна тишина пред решителния момент и мигновено нападение — всичко почти правдоподобно. Звярът не падаше мъртъв, него го приспиваше веднага сънният куршум.

И макар Пен, като стана командир на стрелците, да наричаше работата си „лекарски лов“, разбираше отлично, че се е родил в по-друго време от онова на дядо му и дори на баща му, които бяха ловували истински. Когато няма в какво да стрелят с дум-дум куршуми, „лекарският лов“ е най-доброто занятие за такива страстни, силни, жадуващи за хайки на зверове момци, какъвто беше и самият той. Сега сънните, стрелци почиваха и може би преживяваха на сън още веднъж приключенията си; спяха всички, освен ония, които караха колите заедно с водачите.

Пуснал аеромобила на малка скорост, командирът с удовлетворение поглеждаше към своя ноев ковчег. Петдесет глави са гордост за всеки ловец. Да уловиш петдесет глави, когато почти целите савани са превърнати в ниви и пасища, когато зверовете са се скрили в бодливите храсталаци, значи да скиташ месец из пустинята с пресъхнала от жажда уста. Месец адска работа! Там, на платформата бяха и неговите, на Пен, „ловджийски рекорди“: носорог с голям рог и лъв с рядка черна грива. Лъвът изскочи от тревата на пет крачки от Пен и, спрян от изстрела, се свлече като тежък чувал, едва не одраска Пен по рамото: носорогът, който ловецът бе дебнал повече от седмица и го срещата на тясната пътечка, с присъщия си яростен инат не пожела да стори път на Пен…

Имаше и втора програма, за която командирът на двайсет и шести докладва на фон Круг. Професорът не обясни целта й дори на Пен, но за стрелците тя представляваше особен интерес: състезание по точност. Стрелецът трябваше да улучи със специален радиокуршум в определено място на главата или тялото звяра. Зебри и щрауси, антилопи и жирафи, улучени от радиокуршумите, побягнаха галоп. По-агресивните, ако откриеха ловеца с безшумната пушка и го нападнеха, получаваха още и сънен куршум. Такава жертва не закачаха: след няколко часа звярът се събуждаше и се изправяше на крака.

Сънните стрелци не се интересуваха от задачите на този необикновен лов. Считаха, че науката си има свои прищевки; а те получават от тези прищевки удоволствие, без да нарушават — което е много важно — нравилата на закона за бракониерството: радиокуршумите не убиваха животните. А освен удоволствието стрелците ги очакваше и специална награда. Командирът винаги знаеше кой ще попадне точно в целта: в радиото на пеленгатора, който той возеше в колата си, всеки радиокуршум изстискваше със свой сигнал.

… Пан погледна часовника си и се убеди, че нощта е към своя край. Звездите скоро ще угаснат и огненото кълбо ще започне своето всекидневно въртене над пустинята. Дотогава колоната ще се изкачи на каменния рид. Ридът води към реката и към зелените хълмове. По-нататък е шосето. По това шосе се развива голяма скорост и след няколко часа товарът може да бъде на летището.

От изток, като изпреварваше с половин час слънцето към кервана се приближаваше някакво странно същество. Ако Сергей Сироежкин можеше да вади сега своя рошав приятел, той би ахнал от изумление: опънат във въздуха като стрела, Реси летеше с крила. Впрочем за всеки наблюдател от земята шестте прозрачни плоскости, прилични на крила на насекомо, бяха почти неразличими, както не се забелязват крилата на летяща муха — само дето нещо трепти пред погледа. Крилата се въртяха от горе на долу с мощни замахвания и правеха примки във вид на осморки лапите бяха скрити, ушите долепени здраво до главата всичко беше подчинено на скоростта.

Реси пространствуваше.

Това не значи, че той просто летеше с голяма скорост като отмерваше километрите. Той търсеше целта и цялото му същество, всички най-фини механизми изучаваха, изследваха онова, което се простираше под него и около него.

От своята височина Реси държеше в зрителното си поле десетки километри от плоската равнина, блеснала под луната като алуминиев тиган. Както лъвът, както леопардът, както всяка котка, той различаваше отлично в тъмното всеки хълм, всеки храст и предпазливите силуети на хищниците между тях. Но лъвът, разбира се, никога не може да се издигне на такава височина и да види ясната черта между земята и небето — плавно извитата линия на хоризонта: лъвът никога няма да види така близко звездите на Африка. А за Реси, който летеше устремен с лекотата на птица, бяха важни луната и звездите: по тях той се ориентираше и знаеше с точност до минута кога слънцето ще ги избърше от небосвода.