Евгений Велтистов - Реси — неуловимият приятел

Тази машина, която подпираше стените с железните си страни, беше огромна. Електроник, който попиваше цифрите, скоро стигна до извода, че би трябвало да седи тук няколко денонощия…

И Електроник се реши на подвиг, ако може да се нарече подвиг единственото правилно решение на малкия модел, който трябваше да подчини на себе си голямата мъдра машина. Той извади от Круговата машина няколко блока, сложи настрана детайлите, после извади от джоба си кутийката с транзистора и, като я скри в един от блоковете, внимателно постави всичко на място.

Електроник се включи към машината на фон Круг Сега можеше да не гледа екрана: той чуваше всички сигнали на машината. По радиото, на всякакво разстояние.

— Всичко тава аз не мога да запомня — каза със скърцащ глас Електроник. — Милиони цифри! Твърде голямо количество информация…

Професорът сложи ръка на рамото му.

— Изключи — посъветва го той. — Трябва да привикваш постепенно.

Учителят оцени подвига на ученика си. От този момент те ще знаят всички действия на фон Круг и на неговите експедиции. Скритият в машината предавател е настроен на Електрониковата вълна.

— Време е да се връщаме в къщи. — За днес стигат толкова впечатления — каза Гел Иванович и лицето му стана тъжно. — И да си вземам сбогом с Реси.

— Защо? — възкликнаха момчетата. — Защо да си вземем сбогом?

— Може ли Реси за осем-десет часа да измине над хиляда километра? — вместо отговор попита Громов Електроник.

— Може.

— Ще му предадеш по пътя ей тази задача. — Професорът подаде на ученика си едно листче.

Електроник плъзна поглед по формулата.

— Ще се оправи!

— Но защо Реси да не лети с нас в къщи? — недоумяваше Сироежкин, който не разбираше нищо.

— Сънните стрелци! — поясни кратко Громов и учудено погледна Сироежкин. — Чакай! Ти ми даде идея! Наистина, защо и Реси да не отлети? Защо да хаби напразно енергия! Централна Африка никак не е близко.

Громов и спътниците му излязоха от вилата. Таксито се отправи за аерогарата. На задната седалка между двете момчета се настани рошавото куче. С едното си ухо Реси слушаше формулите, с другото — откъслечните мъжки думи за своята сила и ловкост. И още чуваше, навярно, тихите думи на професор Громов:

— „И така нататък“… Умно измислено. Никога не знаеш какво изпитание те чака занапред. И ето го сериозния изпит. Дойде време да покаже своето „И така нататък“…

… Преди отлитането професор Громов позвъни от летището на секретаря на фон Круг:

— Извинете, моля. Забравих да ви кажа, когато се сбогувахме, че господин фон Круг, като ни изпращаше, заседна в асансьора между първия и втория етаж…

Черният фоксер остана в групата на пътниците, които чакаха самолет за Африка.

… Има два свята, в които живеят хора, наричащи себе си глъбинници. Глъбинниците рядко идват в градовете, с които ние сме свикнали, а като дойдат, тъгуват за своята странна сфера на дълбочините, където всичко е извито-криво, леко-безтегловно, необикновено тихо.

Първият свят е Космосът. Вторият — Океанът.

Космическата и подводната ера в историята на човечеството започнаха почти едновременно: след полета на Юрий Гагарин около земята и спускането в океана на Жак Пикар и Ден Уолш. Изучаването на Световния океан и на планетите от Слънчевата система привлече хора с особена сила на волята и здрав дух — специалисти, които могат да работят в непривична и враждебна за човека среда. Чудовищната тежест на водата и бездънната пустота на космоса — тези различни на пръв поглед условия — правеха близки обитателите на двата свята. Космическите станции и ракети, подводните домове и подводниците си приличаха в много отношения: глъбинниците еднакво се нуждаят от кислород и прясна вода, те се чувствуват откъснати от привичната, твърда земя. Двата свята изследваха неизвестното, съревноваваха се, шегуваха се едни с други, заедно и безобидно се смееха на ония чудаци-земляни, които години наред живеят под един покрив, ходят по една и съща улица, на работа и на ум не им идва да се гмурнат в океанската падина или да потичат по пясъците на Марс.

Космосът и Океанът държаха постоянна връзка. В кратките почивки между деловите разговори диспечерите обсъждаха новините от далечната Земя. Двама от тях — Астронавт и Командор — се познаваха отдавна и не изпускаха случай да си разменят мнения от разни, така да се каже „полюси“.

— Ало, Астронавт, харесва ли ти идеята за механичните животни в „Света на животните“? Гледал си, навярно предаването от Таймер? Слушам.