Лизелоте Велскопф-Хенрих: Синовете на Великата мечка

— Сестра ти Монгшонгша живее при нас. Не искаш ли и ти да дойдеш в нашите шатри на Мечата орда и да отглеждаш заедно с нас пъстри бизони и да сееш зърно?

— Царевица?

— Да, нещо подобно на царевица.

— В резерват?

— Не, на свобода в наша собствена земя. Тук земята е плодородна. — Токай-ихто насочи поглед над сочно зелените поля и покритите с червена пръст възвишения. — Така ние няма повече да гладуваме и няма да се избиваме помежду си. — Това е добре, и аз го искам. — Понка принадлежат към голямото племе на сиуксите, към което принадлежат и дакота. Ние винаги сме били братя, но сега най-после го разбрахме. Хау. Моят по-млад брат може да изтича напред към Гористите планини и да отнесе там новината, че Токай-ихто и Планински гръм заедно с Унчида ще бъдат скоро в шатрите.

Освободиха Шудегача от ласото и той тръгна. Затича бързо надолу към долината и двамата вождове върху върха на възвишението видяха как той преплува реката и после достигна северната прерия.

Токай-ихто гледаше подир него. От другата страна на долината, където се носеха утринните ниски мъгли, както и от другата страна на безбрежната вълниста прерия на хоризонта се очертаваше планината. Тя изглеждаше тъмна; беше обрасла цялата с гори. Натам бе посъветвал той да тръгнат шатрите на неговото племе. Там бяха сега те, родните типи на Мечата орда, някъде между полята и гората до някой бистър поток. Кожените чергила вече бяха отметнати, огньовете горяха и топлеха утринната закуска. Конете сигурно вече започват да пасат, кучетата тичат гладни наоколо.

Върху лицето на Токай-ихто просветна радост от мисълта за завръщането у дома. Никакъв враг не стоеше повече между него и неговите близки. Никой уачичун не се интересуваше повече от малката група хора, чието съществуване и живот от другата страна на Мисури не бяха известни никому. Синовете на Великата мечка можеха да започнат скришом своя нов живот.

Твърдо и смело прозвуча песента на Унчида, когато тя пое пътя към родните шатри заедно с двамата вождове.

© 1963 Лизелоте Велскопф-Хенрих

© 1983 Цветана Узунова-Калудиева, превод от немски

Liselotte Welskopf-Henrich

Die Söhne der Großen Bärin, 1963

Сканиране, разпознаване и редакция: crecre, 2008

Публикация:

Издателство „Народна младеж“, 1983 г.

Liselotte Welskopf-Henrich. Die Söhne der Großen Bärin

Band III, Auflage Altberliner Verlag Lucie Groszer, Berlin

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4967]

Последна редакция: 2008-01-19 10:26:03

Blacke Hills — Черните хълмове. Б. пр.

Произношението „дакота“ отговаря на диалекта на янктон-дакота и е станало общоприето. Хората от племето оглала произнасят името на голямата племенна група „лакота“. Б. а.

Бобър. Б. а.

Тасунка-витко, на англ Grazy Horse, според дакота трябва да се превежда Spirit Horse — Омагьосания кон. Б. а.

Блек Хилс — Черните хълмове. Б. а.

Red Cland — Червения облак. Б. пр.

Уачичун — индианското название на белите, което същевременно означава „духове“. Б. а.

Шеф дьо Лу (фр.) — Вълчия вожд. Б. а.

В езика на дакота прилагателното се поставя след съществителното, следователно името би трябвало да се преведе „Сокол черен“. Б. а.

Чапа (инд.) бобър. Б. а.

Милаханска (инд.) — дълги ножове — саби — белите мъже. Б. а.

Москито — комар папатак. Б. пр.

Horse Creck и White River (англ.) — Конския поток и Бялата река. Б. пр.

Големи слънца — години. Б. а.

Канада. „Майка“ местните жители назовавали старата английска кралица. Б. а.

Woodmountains (англ.) — Гористите планини. Б. пр.

Sacre now! — Пусто да остане! Б. пр.

Canaille — подлец. Б. пр.