Пол Верлен: О, Боже, ти…

О, Боже, ти прониза ме с любов
и още тръпне мойта тежка рана,
о, Боже, ти прониза ме с любов.

О, Боже, твоят удар ме срази
и в мен все още тътне след пожара,
о, Боже, твоят удар ме срази.

Разбрах, о, Боже, мръсен е светът,
но в мен всели се вече твойта слава,
разбрах, о, Боже, мръсен е светът.

Животът ми пред теб да бъде Хляб,
душата ми хвърли ти в свойто Вино,
животът ми пред теб да бъде Хляб.

Ето кръвта ми — капка не пролях,
ето плътта за мъки недостойна,
ето кръвта ми — капка не пролях.

И ето челото ми — в огън пак,
стъпало за нозете ти свещени,
и ето челото ми — в огън пак.

Ето ръцете ми — без труд, без плод,
за твоите въглени и фимиама,
ето ръцете ми — без труд, без плод.

Ето сърцето — всуе то тупти,
да чака тръните на Мъченика,
ето сърцето — всуе то тупти.

Ето нозете — скитници без цел,
да тичат към гласа на твойта милост,
ето нозете — скитници без цел.

Ето гласът ми — празен дрезгав шум,
за Покаяние — измамен укор,
ето гласът ми — празен дрезгав шум.

Ето очите — грешни светлини
да гаснат от молитвените сълзи,
ето очите — грешни светлини.

Уви, мой Боже, щедър, милостив,
без край е моята неблагодарност,
уви, мой Боже, щедър, милостив.

О, Боже свят, ти Бог на страшна мъст,
пред мен престъпност зее — черна бездна,
о, Боже свят, ти Бог на страшна мъст.

О, Боже, сеещ радости и мир
сред моите мъки, мойта безпросветност,
о, Боже, сеещ радости и мир.

Ти знаеш всичко, всичко знаеш сам,
тъй беден съм, че повече не може,
ти знаеш всичко, всичко знаеш сам,

каквото имам — давам ти го, Боже.