Иван Вазов - Писмо до г-на Вацова

Писма и газети, за да се спасът,
къмто облаците фръкнаха в димът.
Да ти бях изпратил в тоз ден писъмцето,
днес го би прочитал Зевес на небето.
И чака, без поща и без телеграф,
градът ни е станал шут и въртоглав,
и цар Четевайо, що става в София,
по-скоро ще знае, отколкото ния.
Йосифович, йоще, чрез своя скандал
потопи градът ни до ушите в кал.
…………………………………………………
…………………………………………………
…………………………………………………
Но това не стига. Градът и окръга
водат война страшна, пуническа, длъга.
В таз война, в която не се лее кръв,
принципът е тоя: кой да бъде пръв?
Според както слушам, някой умен даскал
в таз борба едните против други тласкал.
Най-подир плебейте одържаха връх.
Котката надви я поленският плъх.
И окръга весел в столицата прати
хора с бели дрехи като депутати.
И на тях начело стои человек,
почтена останка от миналий век.
Той се е оженил във първата чума,
в живота си свършил е работи сума,
ходил е на Стамбул, на гора Атон,
сказвал житиета от самий амвон,
по звездите гледа, адвокатство прави.
И врачува зарад изгубени крави.
Затова избраха, като депутат,
в камарата първа, посред новий свят,
тогоз старца честни, божи-человека,
за да каже нещо от Мартин Зедека.
Но да свърша, друже, моя дълг чъртеж,
да не би най-после да ме назовеш
празен ритмоплетец, бъбрица ил хулник
(знам те аз какъв си страшен присмехулник),
тъй като в писмо си, без да искам сам,
по невинен начин боднах тук и там.
Ноември 1879 г.

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Преслав Марков

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8451]

Последна редакция: 2008-07-03 19:30:00