— Бедни мой приятелю, как ви жаля! Аз сякаш предчувствувах, че ще имате нужда от мене, та три дена ви диря из тоя град.
Той ми зададе няколко лекарски въпроса, прегледа анализата, която запазих, и каза радостно:
— Слава богу, тук няма нищо обезпокоително. Но дайте да ви прегледам и аз…
Съблякох се и той ме прегледа и изследва с най-щателно внимание.
После ме изгледа в очите няколко време зачудено, фана си рунтавата къдрава брада и каза:
— Драги господин министре! Доктор Л. знае ли, че сте такъв?
— Да.
И аз му разправих мненията на доктора Л. преди и после откритието на моя сан.
Той ме изгледа вторачено:
— Да, вие сте в опасност!
— И вие намирате това! — извиках уплашен.
Той ме улови за ръката.
— Искате ли един приятелски, искрен, братски съвет от мене?
— Кажете, докторе.
— Бягайте оттука!
Аз го гледах смаян.
— Това е моят съвет. Бягайте! Вие нямате нищо, вие сте съвършено здрав човек… Ах, приятелю, вие добре сте били решили най-напред да си криете високото положение… Знайте, че тука има доктори знаменити, но има и такива, на които трябват много пари, богати жертви, които да скубят безбожно, те имат процент и от заведенията, до които препоръчват болните си, те са ян-кеседжиите на науката, както ще е и тоя доктор Л. Вероятно, като е узнал, че сте български министър, помислил е, че сте богати като индийски раджа. Идете си в Швейцария или в София, по-скоро!
— Докторе! Вие ме спасихте! — извиках аз покъртен, като стиснах от сърдечна благодарност ръцете на добрия хърватин.
— Хай да се разходим сега — каза докторът и си зе шапката.
— Докторе, после разходка, а сега искам да ям, да ям, да ям искам до пукване! Аз съм гладен, жеден човек!
Докторът се усмихна.
— Види се, немецът е искал да ви помъчи, като е по-душил, че сте русофил… Да идем на градината Belle-vue, дето чака сега жена ми. Там ще попируваме заедно и ще се почерпим с най-доброто пилзенско пиво за братството на славянството.
Същия ден още аз пратих в плик на доктора Л. едно снопче фиоринти: допълнителна награда за грижите му, положени за моето лекуване от болестите с латински имена, като му съобщавах, че по неотложни причини аз напускам града.
Понеже ми оставаха още десет дена от отпуска, аз отидох да ги прекарам в Прага, да си почина от лекуването и да се похраня човешки, за да се посъвзема малко, защото инък ме беше страх да се върна в София при домашните в такова плачевно състояние.
1901
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Надежда Владимирова и Мартин Митов
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4406]
Последна редакция: 2007-11-30 13:10:00
Ah, Excellence! — Ах, ваше превъзходителство!