Иван Вазов - Бурната нощ

Остатъкът от писмото съдържаше сведения за живота му и за успехите му в университета и убедителна молба да му продължи великодушно поддръжката и за идущата година, всичко това написано в същия тържествен и прочувствен тон.

Той каза:

— Ами не сещате ли се, господине, какво иска да каже той с тия пари, дето съм му ги дал?… Не помните ли, когато бурята…

И като си приближи старческите сухи бърни до лицето ми, пошушна ми няколко думи, които най-напред ме вкамениха и после покъртиха.

Тия думи ми бяха пошушнати като тайна и аз нямам право да я разгласям на всеслушание.

По очите на стареца се показаха сълзи.

Като ми премина първото стряскане, аз го попитах:

— Ще изпълните ли, дядо, молбата му да го поддържате и занапред?

— Ами какво да го правя, пиленце, когато иде с такива сладки думи, та ми муши сърцето?… Много ли има на тоя свят такова смирение, човеческо и искрено разкаяние?… По неволя зафанахме доброто — нека го довършим с радостно сърце… И богу е угодно тъй…

Когато старецът си излезе, аз дълго време останах замислен. Образът на Иванова ми се пак мяркаше из въздушното пространство, строго замислен и мрачен, но подир това писмо още по-чуден и загадъчен…

1890

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Надежда Владимирова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5017]

Последна редакция: 2008-01-25 13:00:00