Хенрик Ибсен - Куклен дом

РАНК. Ей богу, цялата история всъщност е смешна. Моят невинен гръбначен стълб трябва да изкупва веселите лейтенант-ски дни на баща ми.

НОРА (вляво до масата) . Той ужасно налитал на аспержи и пастет от гъши дроб. Така ли беше?

РАНК. Да, и на гъби.

НОРА. И на гъби. И на стриди, ако се не лъжа.

РАНК. И на стриди, разбира се, и на стриди.

НОРА. А освен това и на вино — порто и шампанско-. Тъжно е, че всички тези лакомства избиват в костите.

РАНК. Особено когато избиват в нещастни кости, които не са опитали нищо от тях.

НОРА. Разбира се, това е най-тъжното.

РАНК (гледа я изпитателно) . Хм…

НОРА (не бавно) . Защо се усмихнахте?

РАНК. В и е се засмяхте.

НОРА. Не, докторе, в и е се усмихнахте!

РАНК (става) . Вие сте по-голяма хитруша, отколкото мислех.

НОРА. Днес съм настроена за лудории.

РАНК. Така изглежда.

НОРА (слага двете си ръце върху раменете му) . Драги, драги докторе, вие не бива да ни умирате… на Торвалд и на мене!

РАНК. Ах, вие ще понесете леко тая скръб. Умрелите биват скоро забравяни.

НОРА (гледа го плахо) . Вярвате ли го?

РАНК. Ще се създадат нови връзки и тогава…

НОРА. Кой ще създаде нови връзки?

РАНК. Това ще направите и двамата, когато аз си отида. Струва ми се, че вие сте вече ата най-добър път да го сторите. Какво търсеше тук снощи тая госпожа Линде?

НОРА. Аха, вие като че ревнувате бедната Кристина!

РАНК. Разбира се. Тя ще бъде моя приемница в тоя дом. Когато с мен ще бъде свършено, тази жена може би…

НОРА. Пет… не говорете толкова високо. Тя е там вътре.

РАНК. И днес ли? Ето, виждате!

НОРА. Само за да ми ушие костюма. Господи, колко сте блудкав! (Сяда на софата.) Бъдете добър, докторе! Утре и вие ще видите колко хубаво ще танцувам. Пък и трябва да си представите, че го правя само заради вас… естествено и заради Торвалд… разбира се. (Изважда от кутията разни неща.) Елате, докторе, седнете тук… ще ви покажа нещо.

РАНК (сяда) . Какво е то?

НОРА. Погледнете!

РАНК. Копринени чорапи.

НОРА. С цвета на кожа. Не са ли прекрасни? Сега е доста тъмно. Но утре… не, не, не! Разрешавам ви да видите само стъпалото. Е, от мен да мине, можете да видите и горната част.

РАНК. Хм…

НОРА. Защо ги гледате тъй критично? Може би мислите, че няма да ми подхождат?

РАНК. Невъзможно ми е да имам обосновано гледище по тоя въпрос.

НОРА (поглежда го за миг) . Пфу, засрамете се! (Удря го леко с чорапите по ухото.) Тъй, така ви се пада! (Прибира ги.)

РАНК. Какви други прелести ще видя още?

НОРА. Нищичко повече няма да видите, понеже сте непослушен. (Тананика тихо и рови из нещата.)

РАНК (след къса пауза) . Като седя тук съвсем свойски с вас, не мога да проумея какво би станало от мене, ако никога не бях прекрачил прага на къщата ви.

НОРА (усмихва се) . Всъщност вие се чувствувате, мисля, много удобно у нас.

РАНК (тихо, гледа напреде си) . А сега да бъдеш принуден да напуснеш всичко това…

НОРА. Глупости! Ще останете тук!

РАНК (както преди) . … и да не можеш да оставиш дори един нищожен белег на благодарност; ще забележат само за миг отсъствието ти… ще остане само едно празно място, което може да запълни някой случаен човек.

НОРА. А ако сега ви помоля за?… Не…

РАНК. За какво?

НОРА. За едно голямо доказателство на приятелството…

РАНК. Да, да!

НОРА. Не, искам да кажа… за една страшно голяма услуга…

РАНК. Значи, искате да ме направите поне един единствен път щастлив?

НОРА. Ах, та вие още не знаете за какво се касае.

РАНК. Е добре, кажете го най-сетне!

НОРА. Не, не мога, докторе; то е тъй нечувано много… съвет… и подкрепа, и услуга…

РАНК. Колкото повече, толкова по-добре. Наистина, аз не мога да си представя какво загатвате. Но говорете най-сетне. /Мигар нямате доверие в мене?

НОРА. Да, повече, отколкото във всекиго другиго. Вие сте моят най-верен и най-добър приятел, зная го. Затова ще ви го кажа. Значи, слушайте, докторе: трябва да ми помогнете да осуетя нещо. Вие знаете как жарко, как неизказано ме обича Торвалд; той не би се подвоумил нито миг да даде живота си за мене.

РАНК (навежда се към нея) . Нора… мислите ли, че той е единственият, който?…

НОРА (леко изтръпва) . Който?…

РАНК. …който с радост би дал живота си за вас.

НОРА (тъжно) . Да, така.

РАНК. Аз си бях дал клетва да узнаете това пред края ми. Никога вече не ще се намери по-сгоден случай. Да, Нора, сега вие го знаете. И сега знаете също, че можете да ми се доверите както никому другиму.