Хенрик Ибсен - Куклен дом

НОРА (тихо, след кратка пауза) . Не! Не може да бъде! Невъзможно е! Трябва да бъде невъзможно!

БАВАЧКАТА (на вратата вляво) . Децата тъй се молят да ги пусна при мама.

НОРА. Не, не, не! Не ги пускай при мене! Стой ти при тях, Анна-Мария!

БАВАЧКАТА. Да, да, госпожо. (Затваря вратата.)

НОРА (бледи от уплаха) . Аз да покваря децата си! Да отровя тоя дом? (Кратка пауза; дига чело.) Ей богу, не е вярно.

(Същата стая. В горния ъгъл до пианото стои елхата, обрана, раздърпана и с изгорели свещи; на софата лежат шапката и връхната дреха на Нора.

Нора е сама в стаята, ходи неспокойно напред-назад; накрая се спира до софата и взема връхната дреха.)

НОРА (пуска отново връхната дреха) . Има някой! (Отива до вратата и подслушва.) Не… никой. Естествено… днес, на първия ден на Коледа, няма да дойде никой… утре също… Но може би… (Отваря вратата и поглежда навън.) Не, в кутията за писма няма нищо. Съвсем празна е. (Ходи из стаята.) Ах, глупости! Той, разбира се, не го казва сериозно! Подобно нещо не може да се случи. Невъзможно е. Та аз имам три малки деца!

(Бавачката влиза от стаята вляво с една голяма мукавена кутия.)

БАВАЧКАТА. Най-сетне намерих кутията с костюма за маскиране.

НОРА. Добре. Остави я на масата.

БАВАЧКАТА (оставя я там) . Но е съвсем раздърпан.

НОРА. Да можех да го накъсам на сто хиляди парчета!

БАВАЧКАТА. Ами! Можем прекрасно да го оправим; само малко търпение.

НОРА. Да, ще отида и ще доведа госпожа Линде да ми помогне.

БАВАЧКАТА. Пак ли ще излизате? В това отвратително време? Госпожа Нора, ще настинете… ще се разболеете.

НОРА. Това още не би било най-лошото. Какво правят децата?

БАВАЧКАТА. Играят бедничките с коледните си подаръци. Обаче…

НОРА. Питат ли често за мене?

БАВАЧКАТА. Толкова са свикнали майка им да е винаги около тях!

НОРА. Да, Анна-Мария, но в бъдеще аз не ще мога вече да бъда толкова често заедно с тях както досега.

БАВАЧКАТА. Е, малки деца свикват на всичко.

НОРА. Мислиш ли? А биха ли забравили майка си, ако се махна съвсем?

БАВАЧКАТА. Пази боже… съвсем да се махнете!

НОРА. Кажи ми, Анна-Мария… аз твърде често съм мислила върху това… как ти даде сърце да оставиш детето си у чужди хора?

БАВАЧКАТА. Трябваше да го сторя, щом исках да стана дойка на малката Нора.

НОРА. Да, но как можа да поискаш?

БАВАЧКАТА. Сдобих се така с много добро място. Бедно момиче, изпаднало в беда, трябва дори да се радва. Защото онзи лош човек не направи нищо за мене.

НОРА. Но дъщеря ти сигурно те е забравила?

БАВАЧКАТА. О, не, не е. Писа, ми, когато я причестяваха, а и после, когато се омъжи.

НОРА. (прегръща я) . Моята стара Анна-Мария! Ти ми беше такава добра майка, когато бях малка!

БАВАЧКАТА. Та бедната малка Нора нямаше друга майка освен мене.

НОРА. И ако моите деца не биха имали друга майка, ще зная, че ти и тях… Глупости, глупости, глупости! (Отваря мукавената кутия.) Иди при тях! Аз трябва сега… ще видиш колко хубава ще се направя утре.

БАВАЧКАТА. Да, на целия бал сигурно няма да има по-хубава от госпожа Нора. (Излиза наляво.)

НОРА (започва да изпразва кутията, но скоро захвърля всичко) . Ах, да можех да изляза! Дано не дойде никой. Дано междувременно тук в къщи не се случи нищо. Ах, глупости! Кой може да дойде?! Не бива да мисля за това. Най-напред ще изчеткам маншона. Хубави ръкавици. Хубави ръкавици. Не се тревожи! Едно-две-три-четири-пет-шест. (Изкрещява.) Ах, идат… (Тръгва към вратата, спира се нерешително.)

(Госпожа Линде влиза от преддверието, гдето е оставила шапката и връхната си дреха.)

НОРА. Ах, ти си, Кристина! Никого ли другиго няма вън? Добре направи, че дойде.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Казаха ми, че си била у дома и си питала за мене.

НОРА. Да, минавах оттам. Трябва да ми помогнеш в нещо… Да седнем на софата. И така, слушай! Горе у консул Стенборг има утре костюмиран бал; Торвалд иска аз да отида като неаполитанска рибарка и да танцувам тарантела; научих я на остров Капри.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Я гледай, ще дадеш, значи, истинско представление?

НОРА. Да. Торвалд е на такова мнение. Виж, ето костюма. Торвалд ми го поръча в Италия; но сега всичко е тъй измачкано, че съвсем не зная…

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Ще го оправим; само ширитът се е отпрал на няколко места. Имаш ли игла и конец? Така, ето всичко, каквото ми е необходимо! Нора. О, колко мило от тебе!

ГОСПОЖА ЛИНДЕ (шие) . Значи, утре ще бъдеш костюмирана? Знаеш ли какво, Нора — ще дойда за миг да те видя в новата премяна. Но аз съвсем забравих да ти благодаря за приятната вечер снощи.