Ейджи Йошикава - Тайко

— Един човек тук ще иска малко игли.

Безпокойството на Хийоши нарасна, но нямаше избор.

— Благодаря — рече той с половин уста.

Като тръгна след слугата, мина през плетената врата и зави покрай един изкуствен хълм, разположен, изглежда, в задната градина на дома. Къщата навярно принадлежеше на важен служител. Встрани от главната сграда стояха множество пристройки. Хийоши забави ход и се завъзхищава на величествеността на строежа и подредбата на камъните и изкуствените поточета. Кой на едно такова място би поискал да си купи игли от него? Според думите на слугата навярно е човек от семейството на собственика, но това просто не е възможно. В дом с такъв внушителен вид надали господарката или дъщеря й ще си купуват иглите сами. А и при всички случаи няма никаква причина да викат някой, който продава стоката си с викане по улицата.

— Почакай за малко тук — каза слугата и го остави в един ъгъл на градината.

Двуетажна постройка с грапаво измазани стени, доста отдалечена от главната къща, привлече вниманието на Хийоши. Първият етаж изглежда беше кабинет, а вторият — библиотека.

— Доведох човека, господарю Мицухиде — извика младият слуга.

Мицухиде се появи на един квадратен прозорец, много напомнящ отвор на бойница. Беше млад мъж на двадесет и три-двадесет и четири години, с бледа кожа и умен поглед. Хванал в ръка няколко книги, той подаде глава през прозореца.

— Ще сляза долу. Заведи го на терасата — каза той и се изгуби вътре.

Хийоши вдигна поглед и за първи път забеляза, че докато стоеше до реката и четеше писмото, някой през стената може да го е видял. Сега бе сигурен, че са го наблюдавате, че този Мицухиде е заподозрял нещо и сега ще го разпитва. Ако, помисли си, не излезе с някоя история, ще загази. Тъкмо когато подготвяше своите обяснения, младият слуга му махна с думите:

— Племенникът на господаря иде, така че изчакай до терасата. И внимавай как ще се държиш.

Хийоши коленичи на известно разстояние от терасата и сведе поглед. След малко, когато никой не излезе навън, вдигна очи. Броят на книгите в дома го удиви. Бяха навсякъде — върху и около писалището и лавиците, както и в другите стаи на първия и втория етаж. „Дали господарят или племенникът му, помисли си, но някой тук изглежда е доста учен.“ За Хийоши книгите бяха рядко зрелище. След като се огледа, забеляза още две неща — между водоравните греди на скелета на постройката висеше чудесно бойно копие, а в една ниша в стената стоеше подпрян мускет.

Най-сетне мъжът влезе в стаята и седна безшумно пред писалището. Подпрял брадичката си с ръка, той се загледа вперено в Хийоши, сякаш се съсредоточаваше върху някой китайски йероглиф в книга.

— Здравей, ти там.

— Аз продавам игли — рече Хийоши. — Ще пожелаете ли да си купите малко игли, господине?

Мицухиде кимна.

— Да, да. Но първо има нещо, което искам да те питам. Да продаваш игли ли си тук или да шпионираш?

— Да продавам игли, разбира се.

— Е, кажи ми, тогава, какво те доведе на улицата в квартал като този?

— Мислех, че мога да мина по-напряко.

— Лъжеш — Мицухиде се извърна малко настрани. — Още щом те видях, можех да кажа, че си отколешен странник и пътуващ търговец. Значи трябва да имаш достатъчно ум да знаеш дали ще може да продадеш игли в самурайски дом или не.

— Продавал съм, макар и рядко…

— Предполагам, че рядко е било.

— Но все пак става.

— Е, нека за малко оставим това настрани. А какво четеше на такова пусто място като това?

— А?

— Извади крадешком лист хартия, като си мислеше, че няма никого наоколо. Но където има живот, навсякъде има очи. А също и нещата имат глас за тези, които могат да го чуят. Какво четеше?

— Четях писмо.

— Някаква тайна преписка?

— Четях писмо от майка си — каза Хийоши много сухо.

Мицухиде го изгледа изпитателно:

— Писмо от майка ти, така ли?

— Да.

— В такъв случай, дай ми да го видя. Според законите в крепостта, когато попаднеш на някой подозрителен, той трябва да бъде задържан и отведен в укреплението. Нека като доказателство видя писмото от майка ти или ще трябва да те предам на властите.

— Изядох го.

— Какво си направил?

— За жалост, след като го прочетох, го изядох, господине.

— Изяде го ли?

— Да, точно това направих — продължи с искрен тон Хийоши. — За мен, само с това, че е жива, майка ми е по-почитана от боговете или Будите. И ето защо…

Мицухиде нададе гръмогласен вик:

— Дръж си езика! Предполагам, че си го сдъвкал, понеже е било тайно известие. Само това вече те прави подозрителен!