Йордан Йовков - Боряна (Драма в четири действия)

ВАСИЛ ВАКЛИН. Глей го какво приказва. Я не стой там, че ще доде Рали.

ЕДРЮ. Че като доде, какво?

ВАСИЛ ВАКЛИН. Ще те уплаши.

ЕДРЮ. Кого? Мене ли? Е-хе…

ВАСИЛ ВАКЛИН. Кмете, аз пак ще ти кажа, трябва да помислим за изборите ей, хубаво да помислим. Мене много ме е страх от таз ваджишка тайна стаичка…

АНАНДРЕЯ (усмихнат) . Разбира се. Каквото излезе, от тайната стаичка ще излезе.

ВАВАСИЛ ВАКЛИН. Друго ще ти кажа аз. Една година, при едни избори, горе над тайната стаичка, на тавана, бяха пробили една дупка и бяха турили там Щеря горския. И знаеш ли какво стана? Таман речеш да посегнеш да си вземеш бюлетин-ка, той си подаде главата отгоре — пък и брадат беше — и ти вика: От зелените! От зелените! (Смеят се)

АНДРЕЯ. От зелените, а?

ВАСИЛ ВАКЛИН. Ами. Радославист беше. И какво ще правиш, та да не пуснеш от зелените, можеш ли отиде после в гората? (Помълчава) Аз викам да качим наш Едря. Ама страх ме е, такъв е един, малко тежък, ще падне от тавана… и ще касират избора. (Смеят се)

ЕДРЮ. Тъй… ще падне…

Неочаквано откъм къщи се появява Рали. Той гледа навъсено към Андрея, но на пътя му е Едрю. Щом го вижда близо до себе си, Едрю се стряска и отскача една-две крачки настрана.

РАЛИ (на Андрея) . Пак на кръчмата ли беше?

АНДРЕЯ. Бях.

РАЛИ. А пък аз да ида на работа, а? Други да работят за тебе, а ти да лежиш. Умря то, няма тоз господ! И аз ще седя в къщи. Ще седя, докато си видим сметките.

АНДРЕЯ (усмихнат) . Да си видим сметките? Добре. Да ги видим.

РАЛИ. Или ти, или аз.

АНДРЕЯ. Или ти, или аз.

РАЛИ (прави две крачки, Едрю пак отскача) . Пияница! Готованец! И кмет ще става пък. Не кмет, говедар не става от тебе! (Отива зад къщата, Андрея се усмихва)

ВАСИЛ ВАКЛИН. Лош човек ей! (На Едря) Сватанак, ти май се уплаши.

ЕДРЮ. Кой? Аз ли? Е-хе…

ВАСИЛ ВАКЛИН. Иде към тебе, а ти бягаш.

ЕДРЮ. Бягам ли? Я да беше дошел по-близо! Я да беше дошел по-близо? Е-хе…

ВАСИЛ ВАКЛИН. Я! Павли иде! (Павли се задава откъм къщи)

АНДРЕЯ. Павле! Ела, мойто братле!

ВАСИЛ ВАКЛИН. Павле, ти какво си направил! Хайде, честита булка!

ЕДРЮ. Павле, ти… какво си направил… Честита булка!

ПАВЛИ. Сполай ти, бай Едрьо!

ВАСИЛ ВАКЛИН (става) . Кмете, не ми се харесва туй място май… (Оглежда се) Онзи пак може да доде… Да идем с Едря на кръчмата и да те чакаме там, а?

АНДРЕЯ. Идете, идете. Аз ще дода.

ВАСИЛ ВАКЛИН. Хайде, сватанак, да вървим… Павле, да не ни забравиш на сватбата! Да си по-тропнем.

ЕДРЮ. Павле… Да не ни забравиш на сватбата… Да си потропнем.

ВАСИЛ ВАКЛИН. Их и ти! Само чакаш да кажа нещо и ти да го кажеш… Хайде, хайде да вървим! (Излизат)

АНДРЕЯ. Павле, ела, мойто момче, седни тук, седни до мене. Бати Рали ми се кара, че съм бил на кръчмата. Бях. Пих. Защо да не пия? Драго ми е. Зарад тебе ми е драго, мойто братле. Каква хубава булчица ни доведе ти!

ПАВЛИ. Бате Андрея, какво мислех аз, какво излезе.

АНДРЕЯ. Какво е излязло, нищо не е излязло. Много хубаво стана. Сега и на мене ми светна на ума и много работи ги разбрах, както трябва. Защо пия? Питал ли си ме? Знаеш ли защо?

ПАВЛИ. Не, бате Андрея.

АНДРЕЯ. Живот нямаме у нас. Омръзнали са ми тез кавги, тез разправии, омрази. И туй скъперничество на тати! От него иде всичко. Имаш нужда за нещо — нямаш: поискаш му — не дава. И какво става? Таз снаха взела едно яйце повече, оназ продала кофа жито — ето ти пак кавга. Не е ли тъй?

ПАВЛИ. Тъй е, бате Андрея.

АНДРЕЯ. Затуй бягам от къщи. Искал съм да ставам кмет, бил съм партизанин. Какво да правя? Жал ми е за сиромашта. Стига са мачкали тоз народ, стига са го грабили, стига са се гаврили с него. Нека и той си отдъхне… Аз знам какво правя, аз съм на прав път. Беднотията се събира около мене, надява се, чака. И ще сполучим. По-някогаш само ми се струва, че не е тъй лесно, душманите не спят, силни са — с глава стена пробива ли се? Хваща ме мъка, тогаз и пия. Разбра ли, Павле?

ПАВЛИ ( мълчи ).

АНДРЕЯ. Сега, откато е дошла Боряна, светна ми на ума и си думам: и в нашта къща може да има добър живот. Може…

ПАВЛИ. Добре, бате Андрея, но бати Рали не ще Борянка, тати — и той.

АНДРЕЯ. Глупав си, Павле! Като че не виждаш какво става около ти. Баща ни има пари, крие ги — парите на дяда Раля. Туй цял свят го знае. Добре ги кри досега, кой го накара да ги извади? Бати Рали ги усети, иска да ги вземе. Иска да пропъди нас и той да ги вземе.

ПАВЛИ (учудено) . Той да ги вземе…

АНДРЕЯ. Аз ако исках, аз можех да ги взема. Виждал съм стария де ги крие. (С усмивка) И право да си кажа, понякога съм си вземал по малко, по един-два наполеона… колкото да не усети… Всичките — не ми е давало сърце да ги взема. Не ща грях на душата си. Но и на бати Рали няма да дам да ги вземе! Какъвто и да е баща ни, тез пари пак на нас ще ги остави, за всинца ни са…