Майкъл Нютън: Черна дантела

Някой връхлита през вратата, приклякайки в бойна поза за стрелба. Чертите му са затъмнени от блясъка на слънцето зад него. При това силуетът му е познат.

Пистолетите изгърмяха едновременно. Нейният с тънко пукане като пръсващи се сърца, а другият проехтя като артилерийско оръдие между стените на дневната. Флин се опита да брои изстрелите, но се отказа, когато те започнаха да отекват в мъглявото пространство между ушите му.

Някаква сянка се е навела над него, твърде едра, за да е жената. Чува се познат глас, който подхожда на грубото му лице.

— Господи, Джо.

— Банята — той се задавя, когато се опитва да произнесе името на Сара.

— Успокой се. Аз ще погледна.

Сянката се отдалечи, миг по-късно се върна отново, коленичейки на кървавия килим близо до лицето му.

— Звъннах на 911 — рече Мартин Танър, люлеейки нежно в ръце главата на приятеля си. — Дръж се, няма да чакаш много.

— Ние харесваме усамотеността си тук, нали знаеш — отвърна Флин.

Усмихваше се, когато сенките дойдоха и закриха лицето на колегата му.

Първият път, когато Мартин Танър се опита да влезе при Флин в интензивното отделение, сестрите го отпратиха, като му дадоха да разбере, че съвсем не са впечатлени от документите му на агент от ФБР. Вторият път той донесе кутия шоколадови бонбони, които старшата сестра прие с благодарност, но също му показа вратата. Късметът му се усмихна на третия ден. Докторът определи състоянието на Джоузеф като задоволително и така го отърва от пазачите и Танър влезе спокойно.

Стаята беше малка и чиста, с телевизор на стената срещу леглото на Джоузеф. Флин не изглеждаше много добре, но малко по малко цветът на лицето му се връщаше.

— Два дена не искаха да ме пуснат — каза Танър и седна на един стол.

— Чух за бонбоните — отвърна Флин. — Тук не вземат подкупи.

— Сега ли ми го казваш?

— Все пак, мисля, че си се сприятелил с нея.

— Приятно ми е да го чуя.

— Какво стана, Марти?

— Ами, Джо, не знам дали…

— Искам да чуя всичко.

— Добре тогава. Името на престъпницата е Патриша Трейси Джигър, на двайсет и четири години, родена в Калифорния, неомъжена. Проверихме документацията на Петоски и открихме, че е ходила да се лекува при нея през последните две години. Изглежда, че не й е помогнало.

— Продължавай.

— Според данните на д-р Петоски, тя е жертва на инцест. Всичко е започнало, когато е била на шест или седем години. Баща й бил гинеколог, ако можеш да си го представиш. Очевидно майка й е починала преди това. Дявол знае от какво е пукнал старецът, но тя била деветнайсетгодишна, когато той най-после благоволил да умре. Както изглежда, със спестяванията му, различните инвестиции и застраховката тя е била осигурена за цял живот. С голям апартамент в Бевърли Хилс, кола и всичко останало.

— Отплатил й се е за добрините, които й е направил.

— Точно така. След смъртта му пътувала около една година. Сега проверяваме за неразкрити престъпления по пътя й, но аз мисля, че първата й жертва е Артър Брит.

— Не е ли можело да се предвиди?

Танър сви рамене:

— Видях в бележките на доктор Петоски, че й е предписвала лекарства против депресия и са разговаряли за кошмарните й сънища. Няма нищо, което да подсказва насилие, но нали ги знаеш лудите, Джо? Те се научават как да се прикриват, преди да могат да четат.

— Какво я е накарало да нападне Сара?

Танър се спря преди отново да свие рамене:

— Съмнявам се, че някога ще разберем със сигурност. Не е оставила никакви бележки или нещо друго, за което да се хванем. Може би, когато е видяла Петоски по телевизията, са я хванали дяволите.

— Аз съм причината за това.

— Ти просто си дал името й на Ейми, Джо. Петоски е можела да й откаже, ако не е искала да говори по телевизията. И аз приказвам глупости. Никой не може да каже какво е предизвикало Джигър.

— Кажи ми и останалото.

— Наистина ли искаш да го чуеш сега?

— Да, искам.

— Добре. Както изглежда, Касапката е наблюдавала къщата на Петоски. Намерихме колата й пред една къща наблизо. Хората, които живеят там са някъде в Гърция и ще се върнат след шест седмици. Счупила е прозореца на спалнята, влязла е вътре и е чакала там, докато Петоски се върне от Паркър сентър.

— А после?

— С пистолет е накарала лекарката да ти се обади по телефона. Струва ми се, не е знаела, че сме от ФБР. Сигурно ви е видяла заедно и е казала на Петоски: „Повикай мъжа, с когото беше еди-кога си“, или нещо подобно.