Майкъл Нютън: Черна дантела

Очите й бяха широко отворени, но незрящи и изцъклено безжизнени. Потъмнялата вода вероятно е покривала почти напълно голото й тяло до края на гърчовете, отхвърлили протегнатата й дясна ръка извън мътилката. След последния спазъм се е подала и едната й гърда, изпъквайки като малък остров над повърхността на замърсената течност. От прага на вратата, където се бе вцепенил Флин, се виждаха дълги разрези по окървавената й ръка, дълбоки дотолкова, че се белееше костта.

Той почувства как стомахът му се преобръща и с огромно усилие успя да потисне напъна на храната, която бе поел, да се върне обратно. Умът му инстинктивно прещракваше, изострените сетива запечатваха всеки детайл от сцената, като я анализираха, изтръгвайки несъответствията, преди да предприемат ход.

Наоколо нямаше остър инструмент, но това не означаваше нищо само по себе си. Сара може да го е изпуснала във ваната и сега да е някъде там, под повърхността на водата.

Количеството кръв обаче бледността на кожата и съсирените върху обезобразената й ръка, изпратиха до мозъка му алармиращи сигнали. По всичко изглеждаше, че тя е мъртва поне от десет-петнайсет минути. За Сара просто е било невъзможно да се обади при звънването и влизането на Джоузеф в хола, освен ако духът й не кръжеше някъде наоколо.

В момента, когато Флин посягаше към кобура на автоматичния си „Смит & Уесън“, зад него се чуха стъпките на човек, който тичаше. Проклинайки собствената си глупост, той рязко изви рамене и се обърна, за да види проблясването на спускащо се острие на нож.

Тя чува как шопарът идва, преди още разширените й ноздри да са подушили миризмата му. Навън е паркирала кола, в алеята на д-р Сара. Някой изключва двигателя и затръшва вратата й. След секунди прозвучава престорено жизнерадостно иззвъняване.

— Влез!

Тя се е упражнявала да имитира гласа на лекарката, макар че прецизността не е от особено значение при тези обстоятелства. Шопарчето на Сара е смутено, то се е втурнало като рицар в бели одежди към изпадналата в беда дама на сърцето си и едва ли ще обърне внимание, ако тя се изкиска като вещица.

Няма смисъл обаче да рискува. Стръвницата ще изиграе ролята си.

Стъпките му в хола са нерешителни. Предпазливо шопарче.

— Сара?

— Насам. Ако обичаш, затвори вратата.

И я заключи, мисли да добави, но си прехапва езика. Заключването няма да е необходимо. Тя е планирала ходовете си с хирургическа прецизност, нищо не е оставено на шанса. Ножът е добре закрепен в ръката й, а под колана е пъхнала презрения револвер, в случай че всичко друго се провали.

Ще бъде истинско разочарование, ако се наложи да използва пистолета, но това няма да осуети намеренията й. Цялостният ефект не бива да се излага на риск.

Стъпките на шопара се отправят от хола към кухнята, където замират. Явно не бърза горкото, а и не му е лесно с всичките онези мълчаливи сенки, дебнещи в коридора.

— Добре ли си?

Тя го оставя да гадае, увеличавайки напрежението му. Това ще намали защитните сили на плячката й.

Гостната е точно срещу банята. Ако проточи шията си, Стръвницата ще може да вижда д-р Сара във ваната, но сега тя се интересува повече от шопара. Усеща го как се приближава, следвайки дирята на светлината към източника й. Пулсът му бие все по-силно… или това е туптенето на нейния пулс?

Вече е твърде близо, за да се подлага на рискове. Тя притиска гръб в стената — незабележима, в случай че той реше да провери първо гостната стая. Потта е залепила дръжката на ножа за дланта й.

Толкова е близо.

Тя подушва шопара, порите му струят уплаха и мрачни предчувствия като мускус. Страхува се за себе си и за своята Свиня.

Светлината, проникваща от банята замръква, запречена от сянка. Чувайки тежкото дишане на шопара и сподавения звук от преглъщането, тя е готова. Толкова би помогнало, ако повърне на пода; тялото му ще е превито, откривайки като идеална мишена гръбнака и бъбреците. Едно наръгване ще предотврати борбеността на шопара, преди тя да се е заловила за работа.

Стръвницата чувства момента: сега или никога. Отблъсквайки вратата, тя се втурва устремно към шопара, донякъде сепната от бързината на реакцията при обръщането му. Но вече няма време за мислене; тя влага всичко от себе си в това замахване и стоварва острието на ножа си върху него.

Връщайки се по-късно назад, Флин знаеше, че точно това обръщане му бе спасило живота. Ако не бе променил положението си, нападателката му щеше да забие ножа между лопатките му. Неминуемо смъртоносен удар и във всички случаи достатъчен, за да го остави безпомощен на пода в банята.