Рита Моналди - Печатът

— Може би — каза Ато, но съвсем не убедено. — Но и ти чу, че цздирванията на неговите пратеници са се оказали напразни. По съм склонен да вярвам, че Дулчибени е станал опасен за някого.

— Синьор Ато, но защо дъщерята на Дулчибени е била робиня?

— Не чу ли Тиракорда? Защото майка й е била турска робиня, за която Дулчибени никога не пожелал да се ожени. Не познавам добре търговията с негри и неверници, но — според думите на Дулчибени — незаконното дете се считало също за робиня на рода Одескалки. Питам се само защо Хюигенс и Ферони чисто и просто не са я купили?

— Може би Одескалки не са искали да им я, продадат.

— Обаче са продали майка й. Не, мисля по-скоро, че Дулчибени се е възпротивил на продажбата на дъщеря си: затова е била отвлечена, вероятно със съгласието на самите Одескалки.

— Искате да кажете, че подобно отвратително деяние е било подкрепено от фамилията?

— Точно така. Вероятно именно от кардинал Бенедето Одескалки, който днес е папа. Не забравяй, че Ферони е бил невероятно богат и доста могъщ. Човек, на когото нищо не се отказва. Това би обяснило защо Одескалки не са пожелали да помогнат на Дулчибени да издири дъщеря си.

— Но с какви средства Дулчибени е могъл да се противопостави на продажбата, ако момичето е било собственост на Одескалки?

— Добре казваш: с какви средства? В това е проблемът, мисля си: Дулчибени трябва да е намерил някакво оръжие, което е вързало ръцете на Одескалки и може би не им е оставило друг избор, освен да се уговорят за отвличането с Ферони и после да се опитат да накарат Дулчибени да замълчи завинаги.

Ферони: канех се да кажа на абата, че това име ми звучеше доста познато. Но, като не успях да се досетя кога и къде вече го бях чувал, замълчах.

— Оръжие срещу Одескалки. Тайна, може би… кой знае — мърмореше абатът с нов блясък в очите.

Една забранена за изричане тайна от миналото на папата: разбрах, че Ато Мелани, агент на Негово Всехристиянско Величество, би дал живота си, за да я открие.

— Трябва да стигнем до същината, проклятие! — извика той накрая на своите размишления. — Но преди това, нека обобщим отново: Дулчибени е обзет от идеята да убие не кого да е, а самия папа. Определено не може да се надява да получи аудиенция при понтифекса и да му нанесе удар с нож. Как да убиеш човек от разстояние? Можеш да се опиташ да го отровиш; но да се внесе отрова в папските кухни е безумно начинание. Така че Дулчибени изнамира по-хитро решение. Спомня си, че има стар приятел, който идеално подхожда за случая: Джовани Тиракорда, папски лекар. Папа Одескалки винаги е имал проблеми със здравето и Дулчибени знае това. Тиракорда го лекува и Дулчибени може да се възползва от положението. Освен това, точно в този период състоянието на Инокентий XI, обзет от ужас, че християнските войски при Виена могат да бъдат сразени, се влошава. На папата редовно се прилага кръвопускане, кръвопускането се прави с пиявици, които се хранят именно с кръв. И какво прави Дулчибени тогава? Между една гатанка и друга напива Тиракорда. Това не е тежка задача, тъй като жената на лекаря, Парадиза, е набожна и полупобъркана: вярва, че алкохолът води до вечно проклятие за душата. Тиракорда е принуден да пие тайно и следователно е свикнал да излива големи количества в гърлото си. В мига, в който вече се е понапил, неговият приятел Дулчибени заразява пиявиците, предназначени за кръвопускането на папата с чумната течност, която е приготвил на острова. Животинчетата ще се впият в свещената плът на понтифекса, който ще бъде нападнат от заразата.

— Ужасяващо е — отбелязах аз.

— Не бих казал. Чисто и просто това, което е способен да направи един човек, жадуващ за мъст. Спомняш ли си първото ни вмъкване в къщата на Тиракорда? Дулчибени го попита: „Как са?“ и имаше предвид — сега го знаем — пиявиците, които вече е възнамерявал да зарази. После обаче Тиракорда случайно строши шишето с напитката и на Дулчибени се е наложило да отложи операцията. Вчерашната нощ обаче всичко е минало гладко. Докато е заразявал пиявиците, е казал: „За нея.“: опитвал е вкуса на своето отмъщение срещу Одескалки заради изчезването на дъщеря си.

— Обаче се е нуждаел от спокойно местенце, за да подготви плана си и да изпълни намеренията си — казах аз.

— Браво. И най-вече, за да отглежда, с непознато за нас изкуство, чумната болест. След като залавя плъховете, ги заключва в клетка на острова и вкарва в тях заразата; после изцежда кръвта, за да произведе чумната течност. Със сигурност той е изгубил в подземията листа от Библията.