Рита Моналди - Печатът

Колко добре познаваше Библията Ато, помислих си, когато текстът имаше нещо общо с политиката.

— Логиката пък — продължаваше абатът убедително — се базира на факта, че Бог е създател на природата и на религията — а не може да се каже, че това, което е правдиво според природата, не е правдиво според религията, освен ако някое Божие наставление не ни задължава изрично да го смятаме за неправилно. В нашия случай не съществуват божествени норми, които осъждат подобни съюзи, особено когато те са необходими, а според закона на природата почтени са всички разумни средства, от които зависи нашето оцеляване.

След като приключи така това изложение на въпросната доктрина, абатът се спря и ме изгледа с поучително вдигнати вежди.

— Искате да кажете, че кралят на Франция може да се съюзява с Дивана в случай на законна самоотбрана? — попитах, обзет от съмнение.

— Разбира се, за да опази своите владения и католическата вяра от император Леополд I, чиито жалки планове противоречат на всички божествени и човешки закони. Леополд всъщност се съюзи с еретическата Холандия, предавайки първи истинската вяра. Но тогава никой и зъб не обели. Обаче всички са готови да се нахвърлят срещу Франция, виновна само задето се е възпротивила срещу постоянната заплаха от Хабсбургите и от другите владетели на Европа. Луи XIV още от началото на своето управление се бори като лъв, за да не бъде смазан.

— Смазан от кого?

— Най-вече от Хабсбургите, които го ограждат от изток и от запад — от една страна Свещената Римска империя и Виена, от другата Мадрид, Фландрия и испанските владения в Италия, докато от север го застрашават еретическите Англия и Холандия — владетелките на моретата. И като че ли това не стига, ами и папата също му е враг.

— Но ако толкова държави настояват, че Всехристиянският крал представлява опасност за свободата на Европа, в това ще да има известна доза истина. Вие също казахте, че той…

— На онова, което аз ти казах за краля, сега тук изобщо не му е мястото. Никога не преценявай веднъж завинаги, а разглеждай всеки отделен случай, като че е първият в живота ти. Помни, че във взаимоотношенията между държавите не съществува абсолютното зло. И най-вече, никога не определяй почтеността на едната страна по виновността на другата — в повечето случаи и двете страни имат вина. И жертвите, щом преминат на мястото на палачите, ще извършват същите жестокости. Запомни това добре, защото иначе ще си останеш невежа в тази игра.

Абатът се спря, както че за да помисли, и въздъхна меланхолично.

— Не преследвай измамното слънце на човешката справедливост — поде той с горчива усмивка, — защото когато го достигнеш, там ще завариш единствено онова, от което си вярвал, че си избягал. Само Бог е справедлив. Пази се колкото можеш повече от онзи, който на висок глас изповядва правдивост и милосърдие, а окачествява съперниците си като демони. Такъв човек не е крал, а тиранин, не е владетел, а деспот, не е верен на Божието Евангелие, а на това на омразата.

— Толкова ли е да трудно да се различи! — извиках обезсърчено.

— По-малко, отколкото си мислиш. Казах ти: гарваните се движат на ята, орелът лети сам.

— Познаването на всички тези неща, ще ми послужи ли, когато стана вестникар?

— Не. Ще ти бъде в пречка.

Вървяхме известно време, без да отворим уста. Сентенциите на абата ме бяха стъписали и аз ги обмислях мълчаливо отново. Особено ме беше изненадала разпалеността, с която Мелани защитаваше Всехристиянския крал, когото, докато ми разказваше за Фуке, ми бе представил като мрачен и безскрупулен. Възхищавах се на Ато, макар че младата ми възраст все още не ми позволяваше да схвана целия смисъл на ценните поуки, които току-що бях получил.

— И накрая знай — добави абат Мелани, — че кралят на Франция изобщо няма нужда да заговорничи срещу Виена — ако империята падне, то това ще стане заради малодушието на самия император Леополд: когато турците стигнаха прекалено близо до Виена, той избяга под закрилата на мрака като крадец, докато обезкураженият и изпълнен с ярост народ удряше с юмруци по каретата му. Това нашият Бреноци трябва да го знае добре, имайки предвид, че сред присъстващите на тази срамна сцена е бил и венецианският посланик във Виена. Можеш да слушаш Бреноци, ако искаш, но не забравяй, че когато папа Одескалки призова Европа да се обедини срещу османците, една-единствена друга сила освен французите се дръпна назад — Венеция.