Робин Хоб - Тронът

За мен тези истории бяха очевидна глупост. Планинците се нуждаеха от търговията с Фароу и Тилт. За тях зърното бе по-важно, отколкото дървеният материал и кожите от Планините — за жителите на равнините. Именно тази свободна търговия бе станала причина Кетрикен да се омъжи за Искрен. Дори кралицата да беше избягала в родното си кралство, аз я познавах достатъчно добре, за да съм убеден, че няма да подкрепи каквото и да било прекъсване на търговията между своя народ и Шестте херцогства. Като тяхна Жертва, тя бе прекалено силно свързана и с двете страни. Ако имаше търговско ембарго, както бях чул, бях сигурен, че го е наложил Славен. Ала хората около мен продължиха да мърморят за планинската вещица и за нейното отмъщение срещу краля.

Дали Славен подклаждаше война с Планините? Дали се опитваше да струпа войска на границата под прикритието на охрана за търговците? Глупава идея. Баща ми отдавна беше сключил договор за границата и търговски спогодби с тях, с което бе сложил край на дългите години на гранични дрязги и набези. Те бяха показали на крал Умен, че никой не е в състояние със сила да превземе и задържи проходите на Планинското кралство. Тази мисъл привлече вниманието ми. Именно Славен беше предложил кандидатурата на Кетрикен за жена на Искрен. И бе изпълнил всички церемонии около ухажването вместо брат си. Сетне, когато датата на сватбата беше наближила, се бе опитал да го убие и сам да се ожени за принцесата. Беше се провалил и само малцина научиха за замисъла му. Възможността да спечели принцеса Кетрикен, а оттам и короната на Планинското кралство, се бе изплъзнала измежду пръстите му. Спомних си един разговор между Славен и предателя Гален, който бях чул. Двамата, изглежда, смятаха, че Тилт и Фароу ще са в абсолютна безопасност, ако овладеят Планините и техните проходи. Дали сега Славен възнамеряваше да превземе със сила онова, което преди беше искал да спечели с брак? Дали мислеше, че ще успее да възбуди достатъчно силна ненавист към Кетрикен, за да накара хората си да повярват, че водят справедлива война, че отмъщават на една планинска вещица и се борят за запазването на ключови търговски пътища?

Да, Славен, беше способен да повярва във всичко, в което иска. Не се съмнявах, че опиянен от вино и димче, той е убеден в своите безумни измислици. Сто жълтици за Сенч и още сто за мен. Отлично знаех какво съм извършил напоследък, та да обявят толкова висока цена за главата ми, но се чудех какво е намислил Сенч. През всичките ни години заедно той винаги бе действал анонимно и тайно. И все още нямаше име, ала покритата му с белези кожа и приликата му с неговия брат вече бяха известни. Това означаваше, че някой някъде го е видял. Надявах се, че е добре. Част от мен копнееше да се завърне в Бък и да го открие. Като че ли някак си можех да го защитя.

„Ела при мен.“

Каквото и да ми се искаше да направя, каквото и да изпитвах, знаех, че първо ще отида при Искрен. Постоянно си го обещавах и накрая успях да задремя. Сънувах, но сънищата ми бяха бледи, едва докоснати от Умението, и постоянно се променяха, сякаш носени от есенни ветрове. В главата ми се блъскаха мисли за всички хора, които ми липсваха. Сънувах, че Сенч пие чай с Търпение и Лейси. Носеше кафтан от червена коприна на звезди, ушит в много архаичен стил, очарователно се усмихваше на жените и разсмиваше дори Търпение, макар че тя изглеждаше странно уморена и изтощена. После сънувах, че Моли наднича от вратата на някаква къща, докато Бърич стои навън, увит в плаща си, за да се защити от вятъра, и й казва да не се тревожи, нямало да отсъства чак толкова дълго и всички тежки задачи можели да изчакат завръщането му. Тя само трябвало да си стои вкъщи и да се грижи за себе си. Сънувах дори Мигновена, която се криеше в легендарните Ледени пещери на Гладния ледник в Беърнс заедно с оцелелите си ратници и мнозина от своя народ, останали без дом по време на войните с пиратите. Сънувах, че се грижи за Вяра, която имаше треска и инфектирана рана от стрела в корема. Накрая сънувах шута, бялото му лице, придобило цвят на слонова кост, седнал пред огнището и вперил поглед в огъня. Изражението му беше безнадеждно и ми се струваше, че самият аз съм в пламъците и се взирам дълбоко в очите му. Някъде наблизо и в същото време надалеч Кетрикен безутешно плачеше. Тези сънища скоро избледняха и се смениха с други — ловуващи вълци, които преследваха елен, ала те бяха диви вълци и ако Нощни очи бе сред тях, той вече беше техен, а не мой.