Робин Хоб - Съдбата на Шута

Смаях се от думите, които изрече старият убиец. Усмивката му бе странна, докато местеше поглед от мен към Шута и обратно. Гледаше ме в очите, когато ги каза.

— Давам думата си на Пророк. Няма да искам от него да върши каквото и да било против волята си. Доволен ли си?

Шутът кимна бавно.

— О, да. Доволен съм. Защото решението ще е негово и защото го виждам толкова ясно, колкото всичко, което ми остава да видя. — Кимна сякаш на себе си. — Имаме и други неща за обсъждане, но за тях ще има време на кораба. А денят наближава, а аз все още имам да подготвя много неща за пътуването. Приятен ден, лорд Звездопад.

На лицето му заигра съвсем лека усмивка. Премести поглед от мен към Сенч. И направи най-странния жест. Разпери ръце и изящно се поклони, сякаш са му оказали голяма чест. Изправи се и се обърна към мен. Тонът му бе по-топъл.

— Радвам се, че успях да прекарам малко време с теб, Фиц. Липсваше ми.

Въздъхна, сякаш спомнил си за някакво неприятно задължение. Заподозрях, че предсказаната му смърт отново се е настанила в ума му. Усмивката му изчезна.

— Извинете ме — промърмори и излезе през тесния вход на камината с грацията на лорд, напускащ банкет.

Седях, вперил поглед след него. Срещата ни с Умението все още отекваше в съзнанието ми наред със странните му думи и още по-странни жестове. Беше се сблъскал със Сенч за нещо и бе излязъл победител. А аз не бях сигурен какво точно бяха уредили помежду си.

Старият ми наставник сякаш прочете мислите ми.

— Предизвиква ме за твоята вярност! Как смее?! Мен, който на практика те отгледа! Как може да си помисли, че между нас може да има несъгласия, особено когато и двамата знаем колко много неща зависят от успешното завършване на мисията? Думата ми на Пророк, моля ви се! И за какъв те мисли, че говори и прави всичко това?

Обърна се и ме загледа, сякаш очакваше да се съглася с него, без да се замислям.

— Може би смята, че е Белият ясновидец, а аз — неговият Изменящ — отвърнах. Поех дълбоко дъх и също зададох въпрос. — Как можете да се карате за верността ми, сякаш не мога да мисля самостоятелно и да вземам решения? — Изсумтях отвратено. — Сякаш умът ми е колкото на кон, псе или пионка за игра.

Той се взираше покрай мен към прозореца. Не мисля, че наистина си даваше сметка за думите си.

— Не като на кон или псе, Фиц. Не. Никога не бих помислил подобно нещо. Не. Ти си меч. Такъв беше създаден. От мен. Оръжие, което да се използва. А той мисли, че пасваш най-добре в неговата ръка. — Старецът изсумтя презрително. — Остава си все същият глупак. — Погледна ме и кимна. — Умно направи, че ми разказа за плановете му. Добре е, че ще го оставим тук.

Като че ли нямаше какво да отговоря. Напуснах Морската кула през тъмния лабиринт в стените на Бъкип. Днес бях видял приятеля и наставника си по-ясно, отколкото би ми се искало. Запитах се дали докосването на Шута не беше демонстрация за нас със Сенч на влиянието, което има върху мен. И все пак не го бях усетил по този начин. Нима не ме бе попитал дали го желая? Въпреки това сякаш искаше да ми покаже нещо. Случайно ли беше, че го показа и на Сенч? Или намерението му бе да разбера ясно какво мисли старият убиец за мен и как е приел, че винаги може да разчита, че ще изпълнявам волята му? Поклатих глава. Възможно ли бе Шутът да си представи, че не знам? Стиснах зъби. Щеше да настъпи момент, когато щеше да разбере, че двамата със Сенч сме заговорничели срещу него и че днес съм премълчал.

Вървях към работната си стая, без да харесвам нито една от мислите, които мъкнех със себе си.

Отворих вратата и моментално разбрах, че Шутът е бил тук. Беше оставил подаръка си на масата до стола ми. Отидох до него и прокарах пръст по гърба на Нощни очи. Вълкът ми бе изобразен в разцвета на силите си. Между предните му лапи лежеше мъртъв заек. Главата му бе вдигната, тъмните му очи ме гледаха умно и търпеливо.

Вдигнах го. Бях видял как Шутът започва да работи върху него, докато седеше на масата в къщата ми. Така и не разбрах какво ще представлява и почти бях забравил, че бе обещал да ми го покаже, когато го завърши. Докоснах наострените уши на статуетката. Седнах на стола и се загледах в огъня, прегърнал вълка си.