Александър Дюма - Граф Монте Кристо

До граха Пепино остави кошничка грозде от Велетри и бутилка орвието.

Явно беше, че е чревоугодник.

При тия гастрономически приготовления на Данглар му потекоха слюнки от устата.

— Ех! — каза си затворникът. — Да видим дали с тоя е по-лесно човек да се разбере.

И почука лекичко на вратата.

— Идвам — обади се бандитът, който при посещенията си в заведението на господин Пастрини бе понаучил доста френски.

И наистина отиде да отвори.

Данглар позна, че това е същият мъж, който му бе изкряскал сърдито: „Прибери си главата!“, но не беше време за укори. Напротив, придаде си най-любезно изражение и каза с приятна усмивка:

— Извинете, господине, но няма ли да има обяд и за мене?

— Я гледайте! Да не би ваше превъзходителство да е огладнял случайно?

„Това случайно много ми харесва — помисли Данглар, — цели двадесет и четири часа не съм хапвал.“

— Разбира се, господине — добави гласно той. — Гладен съм, и то доста съм гладен.

— И ваше превъзходителство желае да се нахрани?

— Още сега, ако е възможно.

— Нищо по-лесно — каза Пепино, — тук човек може да си достави всичко, каквото пожелае, срещу заплащане, разбира се, както става при всички добри християни.

— То се знае! — заяви Данглар. — Макар че, щом ви арестуват и затварят, би трябвало поне да ви нахранят.

— О, ваше превъзходителство — отвърна Пепино, — такъв обичай няма!

— Основанието ви е доста слабо — каза Данглар, който разчиташе да придобри пазача с любезността си, — но се задоволявам с него. Хайде, донесете ми нещо за ядене.

— Веднага, ваше превъзходителство, какво желаете?

И Пепино остави паницата си на земята по такъв начин, та парата да отива право към носа на Данглар.

— Поръчвайте! — добави той.

— Нима имате кухня? — попита банкерът.

— Как да нямаме? Чудесна кухня имаме!

— И готвачи?

— Отлични!

— Добре тогава, пиле, риба, дивеч, каквото и да е, само да хапна нещо.

— Каквото желае ваше превъзходителство, да речем, пиле, а?

— Добре, пиле.

Пепино се изправи и извика, колкото му глас държи:

— Едно пиле за негово превъзходителство!

Гласът му още кънтеше под сводовете, когато един млад и строен младеж, полугол като древен рибар, донесе из сребърен поднос пилето, което се крепеше само на главата си.

— Човек би помислил, че е в Кафе дьо Пари — промълви Данглар.

— Ето, ваше превъзходителство — каза Пепино, като взе пилето от ръцете на младия бандит и го остави на една проядена от червеи масичка, съставяща заедно с триножничето и козите кожи цялата мебелировка на килията.

Данглар поиска нож и вилица.

— Ето, ваше превъзходителство — каза Пепино, като му подаде малък нож с притъпен връх и вилица от чемширено дърво.

Данглар взе в една ръка ножа, в другата вилицата и започна да реже пилето.

— Извинете, ваше превъзходителство — обади се Пепино, като сложи ръка на рамото на банкера, — тук се плаща, преди да започне яденето; човек може да остане недоволен на излизане…

„Аха! — помисли Данглар. — Това вече не е като в Париж, а сигурно и ще ме оскубят; но да се държим господарски. Винаги съм слушал, че животът в Италия е евтин, едно пиле в Рим струва сигурно дванадесет петака.“

— Заповядайте — каза той и хвърли един луидор на Пепино.

Пепино прибра луидора и Данглар доближи ножа до пилето.

— Един момент, ваше превъзходителство — спря го пак Пепино, като стана, — един момент; ваше превъзходителство ми дължи още нещо.

„Нали си казах, че ще ме оскубят“ — помисли Данглар. И решен да се примири с това изнудване:

— Добре, кажете колко ви дължа за това мършаво пиле? — запита той.

— Ваше превъзходителство даде един луидор капаро.

— Един луидор капаро за пиле?

— Разбира се.

— Добре… продължавайте.

— Остава да дължите само четири хиляди деветстотин деветдесет и девет луидора.

Данглар изблещи очи при тая невероятна шега.

— Това е вече наистина смешно! — промърмори той.

И поиска да се заеме с нарязването на пилето, но Пепино спря дясната му ръка със своята лява, а другата протегна.

— Моля — каза той.

— Какво? Не се ли шегувате? — попита Данглар.

— Ние никога не се шегуваме, ваше превъзходителство — отвърна Пепино, сериозен като квакер 277 277 Член на английска религиозна секта с много строги правила. Б.пр. .

— Какво? Сто хиляди франка за това пиле?

— Вие нямате представа, ваше превъзходителство, колко мъчно се отглеждат пилета из тия проклети скали.