Анатолий Протопопов - Трактат за любовта, как я разбира ужасния досадник

Всеки самец се стреми към максимално честа смяна на самките, като че ли предполагайки себе си като носител на уникално полезни гени. Нека си представим за момент, че един мъж е носител на ген за устойчивост, например към СПИН. Крайно наложително е този ген да се разпространи в популацията колкото е възможно в по-голяма степен! А той, мръсникът, е верен само на една жена. И колко деца може да му роди тя? 10, хайде, максимум 20 деца и по законите на генетиката този ген ще се предаде само на половината от тях. Та това по съществото си е предстъпление срещу вида! А ако се дължи като султан, то напълно вероятно е да има 1000 и дори 2000 деца. Това вече е нещо… Така че неслучайно общественото мнение е толкова сдържано по отношение на мъжката изневяра — такава е инстинктивната програма и трябва да признаем, че от биологична гледна точка тя е съвсем оправдана. Самецът не трябва да ограничава своята полова експанзия — та нали за това са самките.

Целта на инстинктивното брачно поведение на мъжете е:

Повече женски тела — хубави и различни.

А ако този уникален ген е притежаван от жена? Как трябва да постъпва тя, за да не може този ген да потъне в Реката на Забравените, така да се каже, а напротив, да се закрепи и размножи? Тя, по принцип, също може да увеличи броя на децата си, но пък ще стане ли този брой по-голям от интензивната смяна на мъже? Разбира се, че не. Но от това може съществено да пострада тяхното качество! Не случайно общественото мнение се отнася с много по-голям укор към женската изневяра — жената, която не е придирчива по отношение на половите си партньори не се грижи за качеството на своите деца! Мъжът, оставяйки гените си при некачествена жена не губи практически нищо — ако утре попадне на качествена жена, той ще ги остави и там; но жената, която е заченала от некачествен мъж може много по-трудно да поправи своята грешка (природата не предвижда аборти) и въобще, броят на нейните опити е твърде ограничен. За да остави по-устойчиви гени в потомството си, жената е длъжна да увеличи строгостта при избора на своите претенденти, за да не увреди своите предполагаемо уникални гени свързвайки се с когото и да е. Но за да има възможност за избор тя трябва да се харесва по възможност на всички мъже. И на колкото повече мъже тя се хареса, колкото повече обожатели има тя, толкова е по-широк нейния избор. Идеалният вариант е да влюби в себе си всички, а да допусне до себе си един, а може би дори нито един. При което самото съвокупляване е едва ли не досаден страничен ефект от процеса на съблазняването.

И така, целта на инстинктивната брачна стратегия на жените е:

Повече мъжки сърца — хубави и различни.

Завладяла сърцето на мъжа, жената може да загуби активен интерес към него и да го придържа само за колекция, като през това време съблазнява следващите.

Тук е необходимо да се подчертае, че това е само основата на различията в брачните стратегии. Малко по-надолу ще разгледаме инстинктивните фактори, запълващи тази основа с конкретно съдържание.

Накратко:

• За да бъдат реализирани предимствата на половия отбор, всеки самец се стреми да осъществи максимален брой съвокупления. Самците, така да се каже, са борци за КОЛИЧЕСТВО потомци, просто защото тяхната плодовитост е количествено неограничена.

• Реализирайки същата цел, самките, чиято плодовитост до голяма степен е ограничена, се стремят към по-голямо КАЧЕСТВО на раждащото се потомство. И поради това именно те са избиращия субект, ето защо те са заинтересовани от максималното увеличаване на броя на потенциалните парньори от които след това е много лесно да бъде избран най-„качественият“, а останалите да бъдат игнорирани.

Както е известно, човек се числи към подвид примати на вида HOMO SAPIENS. Класификационното сродство с останалите примати се определя от по-голямото или по-малкото сходство на генетичния материал, намиращо външен израз в сходната структура на тялото. Например, гените на човека и гените на шимпанзето съвпадат повече от 95%. При това става въпрос за видообразуващите признаци — не само да особеностите на структурата на органите, но и за поведението и навиците (начини за лов, методи на защита, брачни ритуали и много други).

Щом като всички видообразуващи признаци се предават по наследство (те затова са и видообразуващи), то присъщото поведение на вида също се предава по наследство. Например, способността да се правят колибки за кучетата от ловджийските породи се предава по наследство и е свързана именно с ловджийските породи. Още един пример за инстинктивно обусловен рефлекс е свеждането на очите като признак за подчинение пред друг индивид. Това е характерно за всички примати, включително и за човека. Кучетата, например, в подобна ситуация подвиват опашка.