Георги Мишев - Дунав мост

Той я погледна, докато размишляваше, каза й да се прибира и да внесе видеото; но съобрази, че не биваше да вдига тежко поради бременността, внесе го сам и го пусна, да провери дали е в изправност. В изправност беше.

Успокоен, излезе да направи маневра в двора и да натовари циганина; не забеляза, че Павлина стоеше в тъмната рамка на прозореца и го изпращаше с поглед, пълен с тревога и състрадание.

Джими бе купил микровълнова фурна за петстотин марки, той си падаше по елитните кухненски джаджи, но Роси си имаше едно наум: бързото печене е менте като всяка бърза работа! Едно е, казваше на компанията, да припърлиш бройлер за петнайсет минути в микрото, друго е да го задушиш в електрическата под алуминиево фолио, поливано от време на време с марината от краве масло, къри и тъмна бира… „Защо бобът в дядовото пръстено гърне добива неповторима сладост? — питаше тя и след малка пауза поднасяше отговора: — Защото къкри половин ден на огнището, затова!… Швейцарците, ония с лъскавите съдове с тежките дъна, са изградили концепцията си точно на къкренето. Никакви специални сплави и суперстомани — само къкрене на бавен огън!“

— Бе ти заслужаваш диплома по реторика! — похвали я Ники, вече пийнал няколко чашки гроздова, докато очакваха печеното.

— Никсън, кротко! — погледна го Стела. Напомнянето за нейната университетска специалност не й бе приятно.

— Е, какво съм казал толкова? — каза той за упрека й, а задето го наричаше с името на бившия американски президент, не възрази — вече бе свикнал. — Казах само, че е убедителна.

— Не в тоя контекст! — поясни Стела. — Реториката, е наука от висшите сфери на духа — Сократ, Платон, — не смъквай възвишеното до дъното на цептера!

— Страхотна си! — възхити й се Джими, издебнал мига, когато Росица бе минала в кухнята и не можеше да го чуе.

Най-сетне домакинята се появи с тавата, където цвъртеше опеченият глухар, подаръкът на Луко Луков. В хола се втурна завихрена вълна от миризма на цвъртящо месо и екзотични подправки, която предизвика спазъм на сетивата и събра погледите върху лакомството — златисто — огнено островче сред парещо море от сос и пресни картофки. Околният свят престана да съществува, за да се завърне подир малко, след тоста на Роси.

— Да е живо и здраво братчето ми, че отдавна бях забравила вкуса на дивия петел!

— Твоето братче е натурален див петел! — каза Джими, но не се разбра това шега ли бе или заяждане.

— Моля?

— Дивак, меко казано!

— Но ядеш от дивеча му… Каква неблагодарност! — каза Роси.

— Едното няма връзка с другото.

Препирнята отиваше към усложняване и Стела трябваше да се намеси.

— Какво става тук? Да няма екшън някакъв?

— Джими приказва, както винаги, без да мисли. Приказвам, защото има за какво! Не съм го измислил, от полицията имам точни данни…

— Данни! Глупости…

— Да убиеш човек не са глупости.

— Не го е убил, а само го е засегнал… — Роси търсеше най-невинните думи за стрелба по човек. — Една-две сачми са го засегнали, ще му мине.

— За две сачми няма да те държат в интензивното. В момента улученият лежи в интензивното; това е истината.

— Но за кого говорите, нищо не се разбира!

Наложи се да пояснят в подробности случката с циганина, станала в двора на Луко Луков.

— Стрелба по крадец… — Версията на сестрата. — Влязъл да му краде видеото и брат ми го засича в момента, опитал се да го залови, после му гръмнал и това е всичко…

— Само че го улучил смъртоносно! И не се знае дали ще оживее.

— Ще оживее! Циганинът има девет души. Като котките.

— Не бъди толкова сигурна. Ако умре, ще го лежи.

— В Америка това се признава за самоотбрана: нападнал те е в къщата ти, имаш право да се отбраняваш; в това отношение американците са прави.

— Е, най-сетне! — Смехът на Джими преливаше от ирония. — Най-сетне Росица Лукова призна американската демокрация! Дайте да го отбележим някъде, черно на бяло!

— Което е разумно, винаги съм го признавала! А ти не се пиши толкова тъмносин, знам те какъв беше преди десети.

— Какъв? — Смехът на Джими се изтегляше от лицето му.

— И ти имаше червена книжка.

— На партиец! Има голяма разлика между партиец и комунист. Баща ти беше от втория вид.

— Като е бил, да не е пил кръв!

— Пил е! И брат ти пие като него… Ники, кажи как го видяхме да пие кръв!… Кажи бе, Ники! Пфу! Още ми е гнусно, като…

— Видяхме, вярно е — потвърди Ники. — Откъсна главата на глухара и пи от кръвта му.

— Защото няма далак. И няма кой да му произвежда червени кръвни телца. — Аргументът на Роси беше железен, никой не можеше да му възрази. Тя изгледа компанията тържествуващо, наля си от бялото вино и пресуши чашата на един дъх. Тогава забеляза, че Стела едва бе докоснала месото в чинията си. — Душа, защо не ядеш? Не ти ли харесва?