Фредерик Форсайт - Юмрукът на Бога

През 1972-ра без много шум Бул станал американски поданик. На следващата година започнал да работи върху самата 155-милиметрова полска гаубица. В рамките на две години постигнал друг пробив, откривайки, че идеалната дължина на дулото не е ни повече, ни по-малко от калибъра му, умножен по 45. Той проектирал нова усъвършенствана конструкция за стандартната 155-милиметрова полска гаубица и я нарекъл КО-45 (калибровано оръдие 45). Новото оръдие, с неговите снаряди с увеличена далекобойност, било по-добро от всяка артилерийска единица в целия комунистически арсенал. Но ако се е надявал на поръчки, трябвало да се разочарова. Пентагонът останал верен на оръдейното лоби и на неговата нова идея за ракетни снаряди при осем пъти по-голяма цена. Двата снаряда имали еднакви възможности.

Бул изпаднал в немилост заради нещо, започнало съвсем невинно. Със съдействието на ЦРУ бил поканен да усъвършенства артилерията и снарядите на Южна Африка, която по онова време се сражаваше в Ангола с подкрепяните от Москва кубинци.

По всяка вероятност Бул е бил невероятен политически наивник. Заминал и скоро установил, че южноафриканците му допадат и добре се разбира с тях. Това, че международната общественост е загърбила Южна Африка заради политиката и на апартейд, не го тревожело. Той им помогнал да преоборудват артилерийския си парк на основата на неговото все по-търсено КО-45 — дългоцевна, далекобойна гаубица. По-късно южноафриканците започнали да произвеждат свой вариант и точно тези оръдия смазаха съветската артилерия, отблъсквайки руснаците и кубинците.

Връщайки се в САЩ, Бул продължил да изпраща своите снаряди. Но на власт идва президентът Джими Картър и политическата коректност става новата заповед по гарнизона. Бул е арестуван и обвинен в незаконен износ за забранен режим. ЦРУ си измива ръцете. Убедили го да мълчи и да се признае за виновен. Казали му, че става въпрос за формалност и бързо ще се отърве.

На 16 юни 1980-а американският съдия го осъжда на една година затвор, шест месеца условно и глоба от сто и пет хиляди долара. Той действително излежава четири месеца и седемнайсет дни в затвора Алънуд, Пенсилвания. Но за Бул не там бил въпросът.

Най-много се засегнал от срама и позора, както и от усещането, че е предаден. Питал се: „Как можаха да постъпят така? Помагах на Америка според силите си, станах американски поданик, изпълних молбата на ЦРУ през 1976-а.“ Докато стоял в Алънуд, неговата компания изпаднала в несъстоятелност и фалирала. Бил разорен.

След като излязъл от затвора, напуснал завинаги САЩ и Канада и се преселил в Брюксел, започвайки отначало в гарсониера в сграда без асансьор. Негови приятели разправяли по-късно, че след процеса се променил и станал неузнаваем. Така и не простил нито на ЦРУ, нито на САЩ; и въпреки това в продължение на години се борел за повторен процес и помилване.

Върнал се към консултантската си дейност и приел предложение, което му било направено още преди процеса — да работи за усъвършенстването на китайската артилерия. В началото и средата на осемдесетте Бул работил главно за Пекин и реконструирал неговата артилерия на основата на своето КО-45, сега вече продавано по лиценз от австрийската компания „Фьост-Алпин“, която закупила патентите от Бул срещу еднократно възнаграждение от два милиона долара. Бул, изглежда, не го е бивало за бизнесмен, иначе е могъл да стане мултимилионер.

Докато бил на топло обаче, се случили разни неща. Южноафриканците възприели разработките му и значително ги усъвършенствали, създавайки самоходна гаубица, наречена О-5, по неговото КО-45, и самоходно оръдие — О-6. И двете използвали снаряди с увеличена далекобойност и достигали обхват от 40 километра, Южна Африка ги продавала по-цял свят. Поради зле сключената сделка Бул не получавал от това нито цент.

Сред клиентите, желаещи да получат въпросните оръдия, бил и иракският Саддам Хюсейн. Тъкмо тези оръдия прекършили гръбнака на човешките вълни от ирански фанатици през осемгодишната война между Иран и Ирак, а най-накрая ги разгромили в блатата Фао. Но Саддам Хюсейн добавил и още нещо, особено за битката при Фао. Той сложил в снарядите боен газ.

По онова време Бул работел за Испания и Югославия, преустройвайки старите, произвеждани в Съветския съюз 130-милиметрови оръдия, в 155-милиметрови, използващи снаряди с увеличена далекобойност. Макар че не доживя да го види, точно тези оръдия, наследени от сърбите при разпадането на Югославия, превърнаха в прах и пепел градовете на хървати и мюсюлмани по време на гражданската война. През 1987-ма Джери Бул научил, че в края на краищата Америка се готви да работи върху оръдия за изстрелване на полезен товар в Космоса, но не си и помислил, че може да участва в това начинание.