Пет куршума, изстреляни от по-малко от метър разстояние, всички в тила и врата, бяха предостатъчни. Високият, плещест мъж залитна напред, блъсна се във вратата на своя апартамент, после се плъзна и тупна върху мокета. Убиецът не си направи труда да провери дали всичко е наред; не беше нужно. Не му беше за първи път; беше се упражнявал върху затворници и знаеше, че си е свършил работата. Изтича пъргаво шест етажа надолу, мина през задната врата, пресече градината с пръснатите из нея дървета и скочи в колата, която го чакаше. След един час беше в посолството на своята страна, а ден по-късно вече се намираше извън Белгия.
Елен пристигна след пет минути. Отначало помисли, че любовникът й е получил сърдечен удар. Изпаднала в паника, тя влезе и извика линейка. После се сети, че личният лекар на приятеля й живее в същия блок, и повика и него. Линейката пристигна първа.
Един от мъжете се опита да премести тежкото тяло, което все така лежеше по очи. Ръката му се изцапа с кръв. Минута по-късно двамата с лекаря обявиха, че жертвата е мъртва. Единственият друг обитател от петте апартамента на етажа излезе на прага; беше възрастна дама, която слушала концерт класическа музика и не чула нищо през дебелата дървена врата. Шеридрьо си беше такъв комплекс — много дискретен.
Мъжът на пода беше д-р Джералд Винсънт Бул, своенравен гений, конструктор на оръдия за цял свят и в последно време оръжейник на Саддам Хюсейн.
След убийството на д-р Джери Бул навсякъде в Европа започнаха да се случват странни неща. В Брюксел белгийското контраразузнаване призна, че месеци наред той бил следен почти всекидневно от коли без отличителни белези с по двама мургави мъже, които приличали на хора от Източното Средиземноморие.
На 11 април британски митничари конфискуваха на кейовете на Мидълсбъро осем секции — огромни стоманени тръби, великолепно изковани и фрезовани, и годни да бъдат съединени с огромни фланци в двата си края, където имало пробити дупки, предназначени за мощни гайки и болтове. С победоносно, изражение длъжностните лица съобщиха, че тръбите не били предназначени за нефтохимически заводи, както пишело в митническите декларации и в разрешителните за износ, а били части от огромно дуло на оръдие, конструирано от Джери Бул и предназначено за Ирак. Роди се фарсът за Супероръдието, и той щеше да се повтаря до втръсване, разкривайки двуличие, крадливите лапи на няколко разузнавателни централи, бюрократична некадърност и политическо мошеничество на дребно.
През следващите няколко седмици из цяла Европа започнаха да се появяват части за Супероръдието. На 23 април Турция съобщи, че е спряла унгарски камион, който карал десетметрова стоманена тръба за Ирак, която също била част от оръдието. Същия ден гръцки длъжностни лица заловиха друг камион със стоманени части и в продължение на няколко седмици задържаха нещастния британски шофьор като съучастник.
През май италианците спряха 75 тона части, изработени от Сочиета дела Фучине, а други 15 тона бяха конфискувани в завода на Фучине близо до Рим. Последните били от титанова стоманена сплав и предназначени за затвора на оръдието, както и други различни части и възли, предадени от един склад в Бреша, Северна Италия.
Присъединиха се и германците, с открити във Франкфурт и Бремерхафен части, изработени от „Манесман“ — все от добилото световна известност Супероръдие.
Наистина Джери Бул бе разпределил добре поръчките за рожбата на своя гений. Тръбите, образуващи дулото, са били изработени в Англия от две фирми, „Уолтър Съмърс“ в Бирмингам и „Шефилд Форджмастърс“. Но осемте заловени през април 1990 г. са били последните от общо петдесет и две секции, достатъчни, за да се монтират две цели дула, всяко дълго по 156 метра и с невероятния калибър от един метър, в състояние да изстрелят снаряд с размерите на цилиндрична телефонна кабина.
Подпорите са били произведени в Гърция; тръбите, помпите и клапаните, които образуват откатния механизъм — в Швейцария и Италия, блокът на затвора — в Австрия и Германия, а горивото — в Белгия. Общо седем страни са били замесени като доставчици, без нито една от тях да знае какво всъщност произвежда.
Жълтият печат се развихри, както съвестните митнически служители и британското съдопроизводство, което започна преследване срещу всички невинни лица, свързани по някакъв начин с тази история. Но никой не обяви, че колата вече се е прекатурила, а заловените части са предназначени за Супероръдие Две, Три и Четири.
Читать дальше