Елин Пелин: Ян Бибиян на Луната

Той прегърна малкия си син и поиска да му каже твърдо и заповеднишки:

— Синко, ти няма да заминеш! Не те пущам!

Но той не намери сили. Сълзи обляха сухото му лице и плач заглуши думите му.

Ян Бибиян почна да утешава старите с нежни и хубави думи. Той им каза, че няма да ги забрави и като има възможност, ще ги вземе при себе си в далечния град.

На третия ден пристигна хубавият автомобил на капитана заедно с Лиана и Иа. Те отидоха право в къщата на Ян Бибиян.

Майката и бащата ги посрещнаха със скръбни лица.

— Вземате ни единственото дете — каза майката.

— Това е за негово щастие — рече капитанът. — Аз искам да го изуча. Не се противете, а го благословете, защото той е добро момче. Ще го дам да се учи в морското машинно училище. След три-четири години вие ще му се радвате, като го видите, и ще се гордеете с него.

— Знам, че е за негова полза — каза бащата, — но ми е мъчно. Понеже бог иска, нека така да бъде! Дано всичко хубаво да излезе!

Ян Бибиян се приготви. Взе си нещата в едно малко извехтяло куфарче, целуна ръка на майка си и на баща си, па тръгна да се качва в автомобила.

В това време пристигна майстор Франц с още няколко познати. А пред къщицата им, гдето бе спряла колата, бяха се натрупали много хора от града и от махалата. Всички бяха чули за заминаването на Ян Бибиян и бяха дошли да го изпратят.

Съседските момчета му дадоха големи китки цветя. Всички го поздравяваха от сърце и му пожелаваха добра сполука. Майстор Франц целуна Ян Бибиян по челото и сложи няколко банкноти в ръцете му. После се обърна към капитана и рече:

— Хубаво да знаете — от това момче ще излезе голям човек. Доброто, което му правите, няма да иде нахалост.

Най-после автомобилът тръгна по тесните и криви улици на града. Там бяха се струпали много хора. Всички поздравяваха с ръка Ян Бибиян и викаха:

— Добър път, добър път!

Автомобилът скоро напусна града и се впусна по широкия път. Ян Бибиян се обърна и хвърли прощален поглед към родното си градче, към хубавата планина над него и очите му се насълзиха. Когато бяха изминали доста далеко, пътниците съгледаха напреде си малка човешка фигура, която стоеше насред пътя и махаше с две ръце да спрат.

— Калчо! — извика Ян Бибиян и помоли Лиана да спрат.

— Ян Бибиян, вземете и мене, не ме оставяйте! — записка Калчо.

Лиана каза нещо на баща си на някакъв непознат език.

Капитанът погледна въпросително Ян Бибиян и в очите му разбра молба.

— Да го вземем ли? — попита усмихнат капитанът.

— Колко ще се радвам! — каза Ян Бибиян.

— Тогава качвайте се!

Ян Бибиян и Калчо бързо се качиха в колата. Лиана посегна с ръка и помилва разплаканото лице на Калчо.

Един ден във всички вестници се появи следното известие:

"Техникът Ян Бибиян е приготвил интересна летателна машина, с която се приготовлява да замине за Луната. Неговият уред, върху който младият техник е работил цели две години, е приготвен всецяло от него с помощта на другаря му Калчо. Тоя уред се различава от всички досегашни летящи апарати. Той не е нито самолет, нито ракета, нито торпедо, каквито апарати бяха приготовлявани досега от разни мечтатели и смели хора, които искаха да стигнат до Луната.

Машината на Ян Бибиян е нещо особено. Тя ще лети с помощта на радиовълни, които неизчерпаемо ще произвежда сама в себе, като използува главно космическите лъчи и слънчевата светлина. По тоя начин енергията на тоя апарат ще бъде неизтощима и ще развива една невероятна бързина. Според думите на изобретателя, апаратът му, по желание, може да се движи от 30 километра в час, та до 30 000 километра в минута.

Всички подробности за едно пътуване до Луната са предвидени: преодоляването на големия студ, който цари в междузвездното пространство вън от земната атмосфера, автоматическо произвеждане на необходимия въздух, кислород и вода.

Според пресмятането на изобретателя с тоя апарат той може при пълна бързина да стигне до Луната за 24 часа.

Смелият Ян Бибиян е човек млад, едвам навършил двадесет години. Неговото минало е пълно с тайнствени приключения, които са описани от Елин Пелин в книгата „Ян Бибиян. Приключенията на едно хлапе“. Това известие на местните вестници се разнесе със светкавична бързина. Цели три дена всички радиостанции, всички телеграфни апарати разнасяха по четирите краища на Земята необикновената новина и всички вестници по света я отбележиха като необикновено чудо. Кореспонденти от всички страни тръгнаха лично да се уверят и да видят изобретателя.