Умберто Еко - Баудолино

и аз му казах стига ми да зная да чета штото така човек научава това дето още не го знае докато като пише само това дето го знае вече така че подобре да остана недоучен все пак дупето си е дупе

докато му разказвах това алеманскиа господар се смееше като луд и викаше браво малки рицарю отшелниците са allesammt Sodomitenно кажими какво оште видя в гората и аз като мислех че е един от тези дето Federicus Imperator иска да ги води да превземат Тердона си казах подобре да му огодя може да ми даде още една мунета и му казах че преди две ношти ми се е явил свети Баудолино и ми е казал че императора ще спечели голяма победа при Тердона штото Фредерикус е единствения и истински господар на цялата Ломбардия включително Фраскетата

и тогава господарят каза ти kint пратено от небето искаш ли да дойде в императорския лагер да пофтори каквото ти казал свети Баудолино и аз казах че ако иска ще кажа че свети Баудолино ми е казал че на обсадата ште дойдат и светите Петарипавел да водят войските на императора и той каза Ach wie wunderbar Петар на мене стига

kintтръгва смен и твое штастие готово

и веднага или почти веднага тоест на сутринта този господар казва на баща ми че ме взима съ себе си и ште ме заведе на едно място дето ште се науча да чета и пиша и може да стана придворен

башта ми Галяудо не разбра добре какво искаше да каже но разбра че ще се отърве от един гладник вповече и че вече няма да бере грижи когато скитам по поля и гори но си мислеше че този господар може да е от онези дето ходят по панаири и пазари да разиграват маймуни и отде го знаеш току виж посегнал на мене а това не му харесваше но господаря каза че бил голям comes palatinus и че между алеманите нямало sodomiten

какви са тези содомитени попита баща ми и аз му обясних че са ония обратните а той ми каза това не го вярвам обратни има навсякъде но като видя че господаря измъква нови пет мунети освен онези двете от предната вечер се замая и каза синко върви това за тебе е късмет пък и за нас но тъйкато тези алемани квото и да правим все са по наште места значи че отвреме навреме ште ни навестяваш и аз казах кълна се и драснах но малко сърцето ми се стисна като видях че майка ми плаче сякаш утивам на смрът

И така тръгнахме и господаря ми каза да го отведа където е шатъра на императора лесна работа казвам му трябва само да вървим съслънцето иначе казано натам отдето иде то

и както вървяхме и вече се виждаше лагера ето че се задава един отряд коници въоражени до зъби които штом ни видяха коленичиха наведоха пиките и знамената си и вдигнаха мечовете какво става казвам си а те като завикаха ChaiserKaiser оттук Keiserоттам Sancfissimus Rexи целуват ръка на господаря до мен и аз за малко да ми искочи ченето от устата зинала като фурна штото чак тогава разбрах че този господар с червената брада бил самия Фридрих Барбароса пък аз му бях разказвал цяла вечер врели некипели като на някой койдае глупак

сега ще каже да ми отсекат главата викам си но пък му бях струвал VII мунети и ако ми искаше главата штеше да ми я отсече още вчера беспари и с божа благословия

и той казва не плаши всичко добре и после на другите нося голяма новина за едно видение момченце раскажи на всички за видението което си имал в гората и аз паднах на земята като болен от гърчове въртя очи и вадя пяна от устата и викам видях видях и расказвам цялата история за свети Баудолино които казва претсказанието и всички славят господа Господа и викат чудо чудо gottsfehmirbai

и там бяха и пратиниците от Тердона които още не бяха решили дали да се предават илине но като ме чуха се простнаха на земята и викаха че штомкато и светците застават срещу тях подобре да се предадат штото тъй и тъй не можели вече да се държат

и после видях дертонците да излизат вкупом от града мъже жени деца и старци и плачат та се късат и алеманите ги поведоха като стадо бееейчета овце сиреч и тези от Павия хайде хайде се юрнаха в Туртона като луди съснопове дърва лостове чукове и трънокопи штото тях това рушенето от основи на някой град ги кара да се празнят

и привечер видях над хлъма един голям пушек и Тердона или Дертона вече почти я нямаше войната е такава казваше моя татко Галяудо голям звяр е тя

но подобре тях а не нас

и като се стъмни императорът се върна много доволен фшатрите щипна ме по бузата както баща ми никога не е правил и после извика един господин който после разбрах че е добриа свещеник Рахевин и му каза че иска да се науча на писмо и освен това на абакус и на граматика които тогава не знаех кво значат но сега полекалека го узнах и башта ми Галяудо никога не си е претставял