Андрей Гуляшки - Приключенията на Авакум Захов (Том 1)

Някое време след тия събития аз попитах Авакум:

— И все пак защо тя е отровила Венцеслав? И как Венцеслав не е разбрал, че разсипва ваксината, като е държал флаконите на открито и при двадесет и шест градуса температура? Ами този Светозар Подгоров?

Усмивката на Авакум беше станала още по-мрачна. Той запали цигара, вдъхна дълбоко няколко пъти от дима и повдигна рамене.

— В края на месец август 1944 год. Светозар Подгоров, дипломант по фармация в централната русенска аптека, участвува в потопяването на един германски шлеп заедно с други двама младежи, работници от пристанището. Германската комендатура осъжда и тримата на смърт, но Светозар Подгоров успява да се изплъзне от ареста по някакво чудо. Тази работа е била нагласена от гестапото — потопяването на шлепа е една провокация, с която хитлеристите са целели да създадат ореол от героизъм около името на своя секретен сътрудник. Западното разузнаване, получило в зестра агентите на Канарис, държи дълго време в „законсервирано“ състояние гестаповския герой. Този хитър и безскрупулен човек успява да се издигне нависоко, но и за него, както и за мнозина други, удря уреченият час. Заповядано му е да проведе „шапна“ акция в граничния район около Триград и той изтегля в София под формата на командировка местния ветеринарен лекар Анастаси Буков и в същото време чрез Прокопи Албертов и Ирина Теофилова изпраща шапна зараза на Ракип Колибаров. В Албертов той е имал абсолютно доверие, но в Ирина се е съмнявал донякъде. За да не се изплъзне от погледа му, той я държи под наблюдение със свои хора — от момента, когато й нарежда да отрови Венцеслав, та чак до последната й разходка с мен — при чешмата зад село Йорданкино.

Що се отнася до отравянето на Венцеслав — то е било заповядано от Светозар Подгоров.

На 27 август заранта, след разговора си с полковник Манов, директорът на центъра се е почувствувал сериозно притиснат до стената. Той е разбрал от полковника, че Държавна сигурност е известена за необяснимата слабост на противошапната ваксина. Знаел е, че ще последва анкета и че тази анкета още в първия час ще допре до Венцеслав. Живият Венцеслав ще твърди: „Така ми наредиха“, и тогава чорапът ще започне бързо да се разплита. А „самоубилият“ се Венцеслав ще поеме всичко върху себе си и само едного ще обвини — автора на фалшивото писмо, т.е. прекия си началник — Доктор Петър Тошков.

Авакум пак се усмихна:

— А върху нашия общ приятел тежаха толкова дяволски сплетени случайности, че ако не беше онази стъклена чаша и мокрото петно върху килима… — Авакум махна с ръка и замълча.

После отново продължи:

— Нещастният Венцеслав е бил влюбен в Ирина, а влюбеният е повечето пъти наивен и обикновено вярва на любимата си. Аз мисля, че Ирина, след като е написала фалшивото писмо по заповед на Подгоров, не е пожалила сили и други неща, за да го увери, че началството знае какво нарежда и че той е длъжен да изпълнява нарежданията „отгоре“ и да не се съмнява нито за миг в началническия ум.

Повече не го разпитвах. Винаги, когато ставаше дума за тази афера, той ставаше мрачен, пушеше много и изглеждаше ужасно уморен и остарял.

А аз… Какво да кажа? Аз съм щастлив. Ходя по ливадите около Видла, когато времето е хубаво, изучавам лагерния живот на добитъка и понякога надълго си приказваме с Фатме.

Тя носи своите шарени синци и те й стоят чудесно. Решил съм да й купя наниз от маргаритки, но си мисля — дали пък няма да ми се разсърди?

А когато остана сам, честичко си мисля за Авакум.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4134

Издание:

Андрей Гуляшки. Приключенията на Авакум Захов. Том 1

Случаят в Момчилово. Приключение в полунощ

„Български писател“, София, 1969

Редактор: Атанас Наковски

Художник: Богдан Мавродинов

Худ. Редактор: Елена Маринчева

Техн. Редактор: Лиляна Диева

Коректор: Виолета Райнова

Формат 32/84/108. Тираж 50100 екз. Печатни коли 21,25. Издателски коли 15,16.

Л.Г. VI/32в, изд №2765, поръчка 82/1969 г. на изд. „Български писател“

Дадена за набор 5. II. 1969 г. Излиза от печат на 25. V. 1969 г. Цена 1,48 лв.

ДПК „Димитър Благоев“ — София

Пахар (остар.) — кана, чаша, дълбока паница. — Б.ред.ел.изд.

Гранка (ост.) — клонче, вейка. — Б.ред.ел.изд.

Контошче (остар.) — късо палто или яке ушито от парчета кожа. — Б.ред.ел.изд.

Хесапа — в случая „тегля чертата“. — Б.ред.ел.изд.